Други, Новини, Спорт

Деница Драгиева: “Спортът ме учи на концентрация и справяне с трудностите”

Деница Драгиева

Деница Драгиева, световна шампионка по шахмат, със самоковско потекло: “Спортът ме учи на концентрация и справяне с трудностите”

Деница Драгиева стана световна шампионка за девойки /до 17 г./ по шахмат на първенството за ученици, състояло се в Порто Карас /Халкидики, Гърция/ от 7 до 14 май. На турнира Деница записва 6 победи и 3 ремита, събира 7.5 точки и заслужено печели титлата. Купата е още по-сладка, като се има предвид, че две от нейните опонентки са бивши световни шампионки. На второ място завършва Бикакханим Заманова от Азербайджан, а трета е Виктория Якименко от Русия.
За постижението си Деница получава златен медал, купа и званието “Кандидат-майстор за жени”. Тя е и неизменен републикански шампион в последните четири години.
Деница Драгиева е родена на 8 юли 1995 г. Майка й – Лиляна Драгиева /Стефанова/ е родом от Самоков, но след гимназията става студентка в София и остава да живее в столицата.
В събота, на 25 май, семейството празнуваше абитуриентството на по-голямата сестра на Деница – Мира в Самоков.

– Здравей, Дени, и честито! Как и кога започна да се занимаваш с шахмат?
– Още преди да започна училище бях запозната с фигурките на шахматната дъска и това предизвикваше интерес у мен. На специализирани тренировки по шах ходя от втори клас. Видях в училището ми обява, записах се и така започнах с група от 10-15 мои връстници. Впоследствие прекъснах за една година тренировките, тъй като съвпадаха с уроците ми по английски. Когато се върнах, с майка ми преценихме, че няма голяма полза да тренирам в толкова голяма група и тя ми намери индивидуален треньор – Атанас Колев. Това беше преди 6 години. Може да се каже, че оттогава се занимавам сериозно с шахмат.
– Разкажи ни нещо повече за шампионата в Гърция, кога ти бе най-трудно?
– Може би ключовият момент бе, когато срещнах световната шампионка от Казахстан Диана Асулбаева. С нея играхме по време на сутрешния кръг и партията продължи пет часа и половина! След това нямаше време за обяд и подготовка за вечерния кръг, в който излизах в директен сблъсък за първото място. В този ден ми се насъбраха 10 часа на шахматната дъска! Слава Богу, всичко се разви благополучно за мен и преодолях тежките моменти. Струва ми се, че бях най-подготвената състезателка на турнира.
– Какво ти дава и какво ти отнема спортът?
– Шахматът развива логичното мислене, учи ме на самоконтрол и концентрация. Учи ме как да преодолявам трудностите и въпреки че мога да допускам грешки – извличам поуки как да се поправя и да сполуча.
Какво ми отнема? Със сигурност голяма част от свободното време. Полагам много усилия и не си пестя и нервите. Но определено плюсовете са повече от минусите.
– Как протича тренировъчният процес?
– Тренираме три пъти седмично с моя треньор гросмайстор Атанас Колев, който е дългогодишен шахматист. Не е работил с деца на моята възраст, но въпреки това се разбираме много добре. Подготвя ми специални разработки, схеми, старае се да ми помага максимално. На световното не бе с мен, но постоянно поддържахме връзка по скайп. Той подхожда внимателно към мен и се опитва да ме опознае и като шахматист, и като човек.
– Ти си ученичка и тази година завършваш 11 клас. Какво учиш?
– Уча в Националната търговско-банкова гимназия, профил банково дело.
– Смяташ ли да продължиш при това положение да се занимаваш професионално с шахмат?
– За момента няма такава перспектива. Поставила съм си други цели, свързани с образованието ми. Смятам след като завърша 12 клас да кандидатствам в чужбина по специалност, свързана с настоящото ми обучение.
Разбира се, ще продължа да се занимавам с шах, но това вече няма да е основна част от живота ми, няма да е толкова професионално. Просто нямам стимул и не виждам смисъл да правя кариера на шахматната дъска. Това изисква изключително много време, нерви и усилия. Приемам шаха като мое хоби, като моя страст – той е част от живота ми. Чрез шаха се изграждам като личност, откъсвам се от трудностите на ежедневието, разнообразявам се.
– Няма как да не те попитам какво мислиш за Самоков и колко често си идваш?
– Понеже имам доста натоварена програма и почти всеки уикенд съм по състезания, а понякога дори и по цели седмици, не мога да си позволя да идвам много често. Старая се поне веднъж месечно да разпусна и да се потопя в тукашното спокойствие. Не са ми останали много приятели тук, но пък се виждам с роднините, отивам си и до Доспей. Като цяло хората тук ми харесват и престоят ми в града е приятен, изпълва ме само с позитивни мисли и чувства.

Разговора води:
Делян Василев

Leave a Reply