„Дерето на елхите“ или приказка за съвестта

Театрална премиера

Имало едно време беден и влюбен момък Калин. Немотията го притискала, но любовта била с него – прекрасната Ирина. Избягали в Родопите и с помощта на местните хора възстановили запустялото ханче в Дерето на елхите. Животът им не бил богат, но любовта ги сгрявала.
Не щеш ли, един ден се появил необикновен странник. Богат и изискан. Не се скъпял на жълтици.
Блясъкът на златото заслепил Калин. Не могъл да се удържи и извършил престъпление. Богатият странник завинаги останал под елхите на Дерето.
Но духът му не давал мира на Калин, като че се вселил в него и погубил съня му. Погубил и Ирина, когато тя разбрала истината.
Останал Калин с жълтиците си, самотен и отчаян. Опитал се да откупи съвестта си. Раздал жълтиците, построил параклис. Сънувал Ирина, която се спускала вечер с лунните лъчи.
Годините минавали покрай него. Смъртта не идвала като избавление. Останала мъката, че не разбрал великата истина на живота. Истинските неща не се купават с пари. Не се и купуват любов, приятелство и чиста съвест.
Това е моноспектакълът на Любомир Малинов и Христо Ненов по разказите на Екатерина Томова.
Премиерата се състоя на 11 ноември в Младежкия дом. Публиката, изпълнила залата, топло аплодира авторите на спектакъла с благодарност за тази приказка за съвестта, толкова актуална в нашето неспокойно объркано време.

Антония Бояджиева