Десислава Груева: “Не натоварвайте другите с проблемите си…”

Десислава Груева

Животът днес

С Десислава Груева разговаря Яна Василева

Десислава Груева е магистър по връзки с обществеността в бизнеса. Родом е от Широки дол. Завършила е Професионалната гимназия по туризъм в Самоков и Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. В момента работи като експерт „Връзки с обществеността” на аерогара София.
За семейството си казва, че е прекрасно. Майка й и баща й, по думите й, винаги са я подкрепяли, а с по-малкия си брат са вършили /вметва, че понякога и сега вършат/ щуротии.

– Как минава един ваш ден?
– Ставам, закусвам и отивам на работа. Към 18 ч. се прибирам и в повечето случаи си почивам или излизам с приятели. Два-три пъти седмично обаче си оставам вкъщи, за да почистя и да сготвя.
– Какво пазарувате през деня?
– Най-често плодове и зеленчуци. Е, сега вече по-рядко, защото се прибирам на село и си бера пресни от градината, но при всички случаи плодовете присъстват на масата.
Иначе гледам да не се презапасявам много. Пазарувам най-необходимото ми за момента или ако съм решила да сготвя нещо по-специално, си купувам продуктите през седмицата и го приготвям през почивните дни.
– Каква бе последната ви покупка за вас лично?
– Последно си купих една рокличка миналата седмица.
– Кой ви е най-големият проблем?
– Че не винаги успявам да намеря време да се видя с всички, които искам.
По принцип се опитвам да гледам положително на нещата и да се справям с възникналите трудности веднага, за да не се превръщат в проблеми или в големи проблеми…
– А проблемът на града и на страната?
– Определено безработицата – и за Самоков това важи, и за страната. Младите хора, а и не само те, трудно намират работа и това е много неприятно.
– Коя беше последната ви стресова ситуация?
– Преди няколко дни, когато ми падна една пломба. Не обичам да ходя на зъболекар и за мен е голям стрес срещата с моята зъболекарка, въпреки че тя е професионалист.
– Кога за последно ходихте на гости?
– На 27 юли беше съборът на Злокучане и бях на гости на леля ми и вуйчо ми.
– С какви хора обичате да общувате?
– С позитивни и усмихнати. Не обичам да общувам с хора, които постоянно се оплакват.
Животът на всеки е труден в една или друга степен, но да натоварваш хората около себе си със собствените си проблеми не е редно. Разбирам, ако сте близки приятели и това е единственият човек, на когото можеш да се довериш – да, но да разправяш на всеки за проблемите с децата си или ремонта във вас, например, ми идва в повече.
– Кое ви е любимото занимание?
– Да се разхождам с приятели, да чета и да гледам телевизия. Напоследък обаче много съм се запалила по приготвянето на сладкиши и при всеки удобен случай приготвям по някоя тортичка.
– Кога за последен път сте били на културна проява?
– На кино последно бях преди около месец, а на театър за съжаление не съм ходила от миналата година. Мисля да наваксам през новия театрален сезон.
– Гледате ли телевизия?
– Гледам предимно филми и новини.
– Какво четете?
– Работата ми е свързана с четене на вестници всеки ден. Изчитам по пет-шест, но в свободното си време предпочитам да си чета книжки. Обичам книги за невербално поведение, мимики и жестове, как да разпознаваме кога ни лъжат и подобни. Интересно ми е да разбирам как мога да разгадая един човек само по поведението, погледа и движенията – дори без да е казал и една дума…
– Добра случка, на която сте били свидетел?
– Първото, за което се сещам, е как преди няколко дни едно момче помогна на възрастна дама с две чанти да се качи в автобуса. Нещо на пръв поглед незначително като постъпка, но говори много за човешкото у хората.
– Правите ли планове за бъдещето?
– Разбира се. Правя планове за семейство и дом, но всичко с времето си.
– Предложете нещо на читателите…
– На читателите на „Приятел” пожелавам най-вече здраве и да гледат на нещата и от положителната им страна, защото ако се вглеждаме прекалено много в лошото, няма да ни остане време да се усмихваме.