Деца и пенсионери – заедно на снежна Мальовица

Дойдеш ли до деня, в който се пенсионираш, вече и ти самият, а и другите те мислят за възрастен, за стар, даже те отписват от активния живот. Но повечето от пенсионерите всекидневно доказват, че въпреки трудностите, кризата и безпаричието се държат, занимават се успешно с една или друга дейност.
Така е и с хората от „Пенсионерски клуб № 5 – С. Л. – 2004”. Още от първите дни на новата година те започнаха своите изяви. Първата бе честването на Бабинден – с много смях, песни, танци и богата кулинарна изложба.
Втората изява е традиционна. Независимо от времето, в края на януари тези мъже и жени поемат към Мальовица. Така беше и тази неделя – на 3 февруари, когато два автобуса – 90 души, воглаве с председателката си Надя Касабова, пристигнаха в курорта.
Много обичам планината и сега поведох желаещите нагоре – към хижа „Мальовица”. Времето беше лошо – духаше много силен вятър, направо си беше буря, но най-упоритите продължиха с мен. Много се радвах, че с нас вървеше – с майка си и с баба си, и 5-годишният Божидар от София. Макар че му беше за първи път, крачеше уверено, нито за миг не се уплаши от виелицата. А 4-годишната Ния и Ида от столицата /на годинка и два месеца/ ни изпратиха с весели викове и снежни топки за здраве.
Вървяхме с Лили Точкова и софиянката Звезда и през цялото време те пееха, разказвахме си вицове, смяхме се… Така неусетно стигнахме хижата.
Междувременно срещнахме по пътя си и доста други луди глави, които любовта към планината и нейните красоти водеше все нагоре и нагоре. Радвахме се на дебелите преспи, на замръзналите водопадчета, на бълбукащата, бистра като сълза вода. Над всичко, над скърцащите от вятъра борове, се издигаха върхове, а над тях – Мальовица. Челата им често се губеха в мъгла, но въпреки всичко бяха красиви и привлекателни.
В хижата, докато се готвехме да похапнем и да пийнем прочутия билков горски чай, отново се пя. Пристигна още една група смелчаци – десетина дечица, участници в клуба по изобразително изкуство към читалище „Младост” в Самоков с ръководител Иван Шуманов. Похвалих ги за смелостта и упоритостта им. Може би после ще нарисуват преживяното и видяното върху листа – бялата тишина, бялото безмълвие, снежната вихрушка, зелените борове…
На връщане се спряхме на едно много приятно място за почивка. Там – около масичката и пейките до реката, някой беше измайсторил замък, крепостна стена и двама снежковци…
Когато пристигнахме в хотел-ресторант „Ален мак”, веселието беше във върхова точка. Изявяваха се Лили Мирчева и Нора Симеонова от хор „Планинска песен”, Сашка с акордеона се надсвирваше с Лили, Нора с дайрето и певиците на Марго Чорбаджийска не спираха. Песен след песен се лееха. Припявах и аз заедно с Лили Точкова, която някога е пяла в ансамбъл „Пирин”, а после – в „Сребърната пафта”. Сега с нетърпение тя очаква поръчаната македонска носия, защото най-обичани от нея са македонските песни.
…Заваля, но не сняг, а суграшица. Потеглихме, макар и с неудоволствие, след тези чудесни преживявания.
Преди да отпътуват накрая за София, пенсионерите посетиха и девическия манастир „Покров Богородичен” в Самоков.

Димитрина Божилова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*