Култура, Новини

Димитър Йончев: “Самоковските строители преобразиха града и района, доказаха се и в Русия”

– Г-н Йончев, вие сте дългогодишен строителен специалист, стопански ръководител и общественик. Смятате ли се за успял човек?
– Аз съм кореняк самоковец от известна и уважавана самоковска фамилия. Чукнах вече 77 години, от които над 40 като оперативен ръководител на всички нива в строителството и повече от 15 години в пенсия.
Имах щастието детските и юношеските ми години да преминат в семейство с достойни и почтени родители, да създам семейство с прекрасни и обичани съпруга, син, снаха, дъщеря и зет, да имам от тях внук, две внучки и правнук и да имам незаменим по-малък брат, също специалист в строителството с над 40-годишна трудова дейност, по-голяма част от която е на едно и също работно място заедно с мен.
Характерът на трудовата дейност ми даде възможност през годините да работя заедно с десетки колеги: изпълнители, проектанти, подизпълнители, ръководители в строителството и стотици преки изпълнители на строителното производство: технически ръководители – това са малките директори на строителните обекти, бригадири на строителните звена, майстори, механизатори, шофьори. Съвместната ни работа с всички тези колеги носи удовлетвореност, поражда много приятелства, оставя незабравими спомени до края на живота.
Всичко това и стотиците – не преувеличавам, завършени строителни обекти, построени в Самоковския край и в републики на бившия Съветски съюз и с мое пряко участие, ми дават основание да ви отговоря утвърдително – да, чувствам се успял човек, ползотворно изживял изминалите години.
– Кои строителни обекти в дългогодишния ви професионален стаж бяха най-трудни от гледна точка на изпълнението?
– В началото на 70-те години преминах от системата на Министерството на народната отбрана като военен строител в системата на гражданското строителство под егидата на Министерството на строежите и архитектурата, като зам.-директор на Общостроителното предприятие в Самоков. Ние бяхме подразделение на Строително-монтажния комбинат София-окръг.
В тоя период на предприятието ни се възложи изпълнение на решението, инициирано от г-н Григор Стоичков, тогавашен митистър на строежите и архитектурата и народен представител от Самоков, за изграждането на Домостроителния комбинат в нашия град за строителство на жилища по самоковска номенклатура, едропанелно жилищно строителство със скатен покрив. Това е единствената мощност с големи възможности за строителство. До тогава такава мощност не беше изпълнявана в град, който не е окръжен.
Това бе много сложна и отговорна задача за целия колектив и лично за мен. Трябваше да се направи защита на разчетите за изграждането на комбината, да се приложи нова технология, да се проектира и ресурсно обезпечи строителството, да се осигури оборудването и реализацията на строителството на комбината.
В съкратени срокове – тогава строителството беше всенародно дело, задачата беше приета, започна и изпълнението й и успоредно със строителството започна и производството на панелите и монтажа на първите жилищни секции. В движение трябваше да се търсят най-добрите решения за конструктивно обезпечаване на скелета на сградите, като всяко нововъведение, съпътстващите прецизни анализи и изпитания както за производство на панелите, така и за изпълнението на строително-монтажните работи – сглобяването на панелите на терен, беше от съществено значение.
Тук искам да подчертая ролята на г-н Стоичков, който действено помагаше за осъществяването на тая задача – в частност за изграждането на Домостроителния комбинат и общо за строителството в целия Самоковски район. Ние получавахме необходимата механизация, оборудване, технологическа и проектантска помощ.
През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век Общостроителното предприятие беше главен изпълнител на цялото строителство в Самоковския район. Освен мащабното жилищно строителство се изграждаха много мощности с промишлено предназначение, селскостопански сгради, културно-битови сгради, административни обекти, хотелите в Боровец и Мальовица.
Сложна и отговорна в конструктивно отношение задача беше изграждането на производствените халета и цеховете на Радиозавода, на Завода за регистрационна техника, комбинатите “Борис Хаджисотиров” /сега “Слатина”/ и “Рилски лен”, завод “Мусала”, Завода за детски играчки, Хлебозавода, Млекоцентралата… Всичките те изпълнени, монтирани от едри стоманобетонови елементи – панели.
Като групов технически ръководител предизвикателство за мен беше и изграждането на конструкцията до груб строеж на Военния клуб /ДНА/ в града ни, строителството на военно-почивните домове в Боровец и Говедарци, профилакториума на летците на Широката поляна, обекти със специално предназначение в самоковския гарнизон.
Предизвикателство за технологичните екипи на самоковците, работили в бившия Съветски съюз през 80-те и 90-те години на 20 век, беше изпълнението на фундирането на мащабни сгради в Ростов на Дон, Одеса, Екатеринбург и особено в Тюмен, при непривични за нашите условия почви, и при срокове, немислими до тогава.
Не е обикновено строителство хващането на основи на 18-20-метрова дълбочина с над 15-метрови пилоти при минус 30-40 градуса температура.
– Кои са най-престижните сгради, в чието строителство сте участвал?
– Затруднявате ме! Престижни сгради? Трудно ми е да разделям построените и с мое участие сгради на престижни и непрестижни. Всяка построена сграда по своему е полезна и престижна за инвестиралия в нея. Например производствената сграда на Завода за детски играчки “Любчо Баръмов” – последният крупен промишлен обект, построен в Самоков преди промените през 1989 г., въпреки предназначението си – заводско строителство, нима не е престижна!? Самоковци помнят, че при завършването й на гола поляна в края на града се появи един голям „кораб”, какъвто е имал в мечтите си проектантът-архитект. Производствена сграда с всички изисквания и с уникален архитектурен облик! За голямо съжаление, от този строеж не останаха даже отпадъци след вандалското му разрушаване.
И все пак – има обекти, отличаващи се в архитектурно отношение от типовите еднообразни жилищни едропанелни блокове и заводски халета. Иска ми се да вярвам, че по-голяма част от построените от Стройрайона сгради са харесвани и одобрявани от самоковци и могат да се определят като престижни. Ще отбележа няколко от тях – болничният комплекс с два стационарни блока и поликлиника, административният комплекс “Самоковска комуна”, Спортното училище, сградата на БНБ. В последните години – клуб-хотел “Янакиев” в Боровец, общинският хотел в Самоков, общинският блок в кв. “Самоково”.
Убеден съм, че строежите, които завършихме през последните години в републики на бившия Съветски съюз, също са оценени по достойнство от жителите на съответните райони.
– Разкажете повече за времето, което прекарахте зад граница. Как успяхте да се наложите като чуждестранна компания в строителния живот на Русия, още повече след политическите промени в началото на 90-те години?
– Участие на българските строители в изграждането на обекти в бившия Съветски съюз датира още от 50-те години на миналия век. Съществуваха междуправителствени договорености между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за доставка на нефт, газ, желязо и други суровини от СССР срещу участието на специалисти и работници, строители от България, в изграждането на крупни, преди всичко, промишлени обекти. Обекти, изпълнявани на цялата територия на Съветския съюз. В българското Министерство на строежите и архитектурата функционираше отделна дирекция “Строителство на НРБ в СССР”.
През 70-те години функционираше ПУЦ /Промишлено-учебен център/, по-скоро школа за подготовка на изпълнителски кадри със строителни специалности за нуждите именно на тая дирекция. Стотици младежи и девойки, мъже и жени, включително от Самоков, усвояваха строителния занаят и намираха реализация на строителните площадки на Русия и в други републики на Съветския съюз при добри възнаграждение и условия на труд.
Цялата тая строителна армия след промените в началото на 90-те години трябваше да бъде евакуирана – задача сложна и трудна за изпълнение. Хилядите българи, част от които с целите си семейства и с пълните си контейнери с покупки от Съветския съюз с надпис “Сделано в СССР”, трябваше да се извозят до България. И до сега не мога да си обясня защо политически интереси надделяха над здравия разум, защо трябваше да се ликвидира действащата като добре смазан механизъм структура, изграждала стотици обекти в Съветския съюз? Още повече, че у нас в началото на 90-те години строителството напълно замря, замразиха се редица мащабни обекти, нови не се започваха. Очертаваше се непознатата до тогава за нас безработица в сферата на целия строителен отрасъл.
Това състояние на отрасъла не подмина и самоковския Стройрайон. Домостроителбния комбинат почти преустанови производството на панели. Готовата строителна част – пароканалите на мащабното съоръжение за топлофикация на кв. “Самоково”, бе замразена. Впоследствие така и не се стигна до монтажа на тръбите. Не започнаха съответно и пробите. Лека-полека обектът беше изоставен на произвола на съдбата. А всички завършени и населени дотогава жилищни блокове в “Самоково” със стотици апартаменти предвидливо бяха изпълнени с изпробвани с т. нар. студена проба на вътрешната отоплителна мрежа тръбни разводки, доста от блоковете бяха и с монтирани радиатори.
Сглобената по това време конструкция от едри панели на т. нар. хотел-общежитие при паровата централа стои и досега – 25-30 години вече, като паметник на човешкото безразсъдство. Още такива примери дал Господ колкото искаш!…
Това са може би най-трудните моменти и години в т. нар. преход за строителството като цяло и в частност за ръководството на предприятието. Отговорността за осигуряване на работни места на стотиците квалифицирани строители, механизатори, монтажници, шофьори, налагаше нестандартни мерки.
Глътка въздух получихме след подписването на подизпълнителски договор с “Метални конструкции” /София/ за изграждане на грубия строеж на санаториум за нуждите на руските заводи “КаМАЗ” на брега на Черно море в Одеса. Комплексно-строителна бригада, технологичен екип под мое ръководство на място започна незабавно изпълнението на договора. Това е и първият самостоятелен за фирмата ни договор зад граница. Това обаче не решаваше проблемите ни със заетостта на персонала. Обемът на работа в Одеса не беше такъв, че да задоволи нашите възможности.
Международната политическа обстановка по това време и решението за изтегляне на съветските военослужещи, разквартировани в Германия и други европейски страни, „отвори парашута” на редица строителни фирми от България, в това число и на нашия Стройрайон. Опитът на инж. Симеон Пешов като ръководител на тогавашната българска държавна строителна фирма “Главболгарстрой” и личните му професионални качества на управленец и ръководител позволиха на фирмата да спечели търговете с немския инвеститор “Хохтиф” за изграждане на невиждани до тогава по мащабите си жилищни комплекси в различни градове на бившия Съветски съюз, изискващи участието на десетки български фирми – производители на строителни материали и заготовки, и на десетки хиляди строители.
Самоковският Стройрайон, вече като структурна единица, вляла се в “Главболгарстрой”, получи своята задача. Проблемът със заетостта отпадна изцяло. Необходимо беше даже да се търсят стотици нови строители. Освен от Самоковска община, набирахме кадри и от съседните общини – Долна баня, Костенец, Ихтиман, Дупница и, разбира се, и от района на Кърджали. Високо професионална бригада, с характерен за района си облик – известните между колегите си на обектите „макета” от Благоевградския район, изпълняваше отговорни задачи на няколко от обектите, на които главен изпълнител беше самоковският клон на „Главболгарстрой”.
Самоковски технологични екипи в състав през пускови етапи и пикови моменти от по над 300 строители под мое ръководство участваха в изпълнението на възложените ни задачи: изграждането на военните градчета в Староконстантинов и Новоград-Волински – Украйна, Ростов на Дон и Зерноград – Русия. След завършването на т. нар. програма за строителство на военни градчета същите тези самоковски комплексни технологични екипи построиха вече с руски инвеститори 18-етажен жилищен блок с банков клон в Екатеринбург, 19-етажна административна комплексна сграда на “Забсипгазпром”, 8-етажен хотел-общежитие за нуждите на Международния икономически институт в Тюмен и взеха участие в строителството на жилищен комплекс за Министерството на външните работи на Москва.
Пенсионирах се като директор на Строителния тръст в Тюмен на 60-годишна възраст.
– А как започна вашият трудов път?
– След дипломирането си през лятото на 1957 г. започнах трудовата си дейност по специалността “Строеж и поддържане на съоръжения от железопътната инфраструктура” по разпределение към Министерството на транспорта, дирекция “Български държавни железници”, като ръководител на участък със седалище в Гара Септември към Трета жп секция – Велинград. Това бе времето за прохождане в професията, за формиране на много важни качества – желязна дисциплина, себеотдаване и чувство за отговорност. Качества, които важат и са необходими за всяка дейност и задължителни за професията строител.
Оттам доведох в Самоков и съпругата си. Там се роди и първородния ми син.
– Как мислите, може ли човек с честен труд да осъществи мечтите си в България или са нужни други средства и способи?
– Много интересен, по-скоро философски въпрос, отговорът на който може да бъде многообхватен, многословен или може да бъде само с две думи – не може. В началото на това интервю отговорих утвърдително на вашия въпрос дали се чувствам успял човек. За да се смяташ за успял на тази възраст, не може да не чувстваш, че си бил и щастлив. А мечтите са много абстрактно понятие. Някъде бях чел, че човек в мечтите си трябва да се простира според възможностите и ресурсите, с които разполага.
– Вие сте работил в строителството преди и след промяната на обществено-политическото статукво в страната ни. Каква е разликата между двата периода в организацията на труда, отношението към работата, квалификацията, технологиите?…
– Самото строителство, изпълнението на определен обект, строителното производство по принцип не зависят от политическата ситуация на страната в дадения момент. Технологиите за строителство са еднакви и през двата етапа на нашето развитие. Редно е да ви кажа, че преди промените самоковското предприятие изпълняваше строително-монтажни работи – изграждане на конструкциите на обектите, по почти всички познати и използвани до тогава строителни технологии, като се почне от едропанелното жилищно строителство, от заводството строителство с едри сгробяеми елементи, от пакето-повдиганите плочи, пълзящия кофраж, едроплощния кофраж, изпълнението на детски градини с предварително напрегнати стоманобетонови елементи на строежа и други подобни.
При организацията за самото строителство също не би трябвало да има кой знае каква разлика през тия два етапа на икономическа действителност в страната.
Мога да преценя и да изкажа мнението, че преди промените нормативната база за изпълнение на строителството беше много подробна, много актуална за това време. Нормативно строителството бе регламентирано с един подробен правилник за капиталовото строителство със съответните наредби към него, който даваше много ясна насока за изпълнение на самото строително производство. Това нещо сега липсва.
Законът за териториално и селищно устройство, който обхваща и нормативната база за изграждането на обектите, не е в тая пълнота ясен и конкретен и не определя евентуално най-добрата насока при изпълнение на строителството. Аз не мога все още да разбера колко години ще се говори още за т. нар. обществени поръчки, нямам понятие колко пъти се изменя Законът за обществените поръчки и колко пъти се отчита, че те, тия изменения, а и че самият закон не вършат работата, за която са предназначени.
Остава единственото предположение и опасение, че обществените поръчки и така определената длъжност „посредник с комисионни” – нещо, което преди промените не беше допустимо да се мисли даже, сега е на мода и дава условия за корупция.
– След пенсионирането си продължихте да участвате в обществения живот. Наскоро създадохте и първия клуб на строителите-ветерани в страната ни в град, който не е областен…
– Преди това, още преди повече от 15 години, след прибирането в България на самоковските строители, участвали в изграждането на обекти в Русия и в другите републики на бившия Съветски съюз, по инициатива на самите тези строители и с огромната и незаменима помощ на журналистите от вестник “Приятел” създадохме клуб за контакти с народите на Русия и другите славянски страни, популярен като Руския клуб, на който бях в първите няколко години председател. И досега клубът развива дейност, и досега приятелите на Русия всеки вторник се събират и си спомнят за дните, прекарани по строителните площадки на Русия.
Създаването преди година и половина на Клуба на строителите-ветерани от Самоковския район – както казахте, единственият подобен клуб, регистриран досега в град, който не е областен, е благородно дело. Трудът на стотиците самоковски строители, участвали в изграждането, в преобразяването на родния град и на цялата община, заслужава признание и това е една от основните задачи на клуба на ветераните в Самоков – да поддържа жив тонуса на тези хора, дали толкова много за развитието на нашия град и общината.
Ползата от регистрирането на такъв клуб се потвърждава и от думите на кмета Владимир Георгиев, който при учредяването на клуба каза, че това, което строителите от Самоков в периода от 60-те до 80-те години на миналия век са построили, сега общинските власти едва успяват да поддържат. Потвърждение на думите на кмета е и признанието, дошло от Общинския съвет и ръководството на общината – отличаването със златния почетен знак на Самоков на трима активно работещи строители-ветерани за техния огромен принос при преобразяването на Самоков през втората половина на миналия век – Георги Алащинов, Петрун Дамянов и Венцеслав Йончев.

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply