Култура, Новини

Диригентката Мария Паташева

Винаги съм се възхищавал на таланта и възможностите на Мария Паташева. Има ли още какво да искаш, питах я, прикован от чистотата на сините й очи, от които в изобилие струеше неотразима светлина.
Тези очи с нестихващ копнеж за още и още воля за развитие на творческите възможности! Тази воля тя не само търсеше в себе си, но с още по-голяма сила успяваше да предаде на участниците в хор „Рилска песен”…
Поела хора едва 28-годишна, през периода 1980-1983 г. с великолепното си музикално академично образование тя внасяше респект и с невероятно майсторство успяваше да накара хората да й повярват в новото, на което искаше да ги научи. Дисциплината, на която много държеше, стигаше до педантизъм. Това беше второто й оръжие за постигане на желаните резултати. Не можеше да се устои на тази сила и енергия, която излъчваше.
При най-малко отклонение от желаните резултати на сините й очи вече не можеше да се любуваш, защото от там излизаха вече синьозелени пламъчета, които не ти даваха миг спокойствие.
Динамиката на работата с хора бе толкова мощна и целеустремена, че просто не се усещаше кога е минало времето за репетиция.

100 години хор „Рилска песен”

Тя владееше материала, с който работеше до съвършенство. С нестихваща виртуозност свиреше на пианото, а великолепният й глас те караше да занемееш и да черпиш с пълни шепи… Хористите я обичаха и се гордееха с нея.
Случи се така, че след смъртта на прекрасния диригент на хора Григор Соколов през 1997 г. я помолихме отново да дойде в Самоков и да оглави осиротелия хор. След известно колебание тя все пак дойде. За съжаление много скоро след това се разболя. За известно време се наложи да остане в болницата в Самоков, а след това я лекувахме в домовете на Виолета Коцева и на Цонка Янева.
Въпреки всичко Паташева намери сили и подготви коледния концерт, който изнесохме в навечерието на новата 1998 г. в ДНА /Военния клуб/. За първи път нашата диригентка въведе исоновото пеене по творби на Йоан Кукузел, което беше ново за нас. Включи в програмата и ансамбъл „Възкресение” от Казанлък, също ръководен от нея.
В препълнената зала двата състава се представиха блестящо. Църковно-литургичната музика с православно песнопение беше поднесена с цялата нежност, която притежаваха хористите…
Благодарим ти, Мария, обичаме те!

Димитър Караиванов
бивш председател на хор „Рилска песен”

Leave a Reply