Дневникът на свещ. Кондоферски възкръсва за нов живот благодарение на непознат родолюбец

Новата година започна и най-неочаквано започнаха и най-неочакваните изненади. На електронния ни адрес започнаха да ни търсят напълно непознати хора от различни места на родината с молба да им изпратим книгата-дневник на самоковския свещеник Христо Кондоферски за Балканските войни. Някои поръчваха даже по 3-4 екземпляра от нея. Как, откъде са разбрали за нея, как са ни намерили… Въпроси, на които до преди дни отговорът беше свързан с догадки. Докато случайността не ни свърза с човека, който беше направил… чудото.
Да, чудото. Вижте сами какво е направил неизвестен българин, научавайки за тази книга-сага. Намерил я, прочел я и написал в блога си:
„Книгата-дневник на свещеник Христо Кондоферски трябва да се вдигне до небесата. Представете си само смъртта на брат му. На хълм, на фона на Егейско море. Под сините облаци. На фона на разпарчетосаните и почернели села. Изкопават войниците гроба. Копае се трудно, земята е каменна. Негостоприемна. Свещеник Христо претърсва джобовете на брат си. Взема каквото има. Поставя в гроба по нещо. Може би манерка с вода. Или писмо от жената на брат си. В този момент от кораб в морето се започва стрелба. Христо се хвърля в гроба. Ляга върху брат си. Себе си ли спасява отецът или брат си спасява?… Къде го има това? Това са велики картини, разплакващи всяко българско сърце… Това е картина, която човек дори не може да си представи, че се е случила.
Да. А такива картини в книгата има още.
Този БЪЛГАРИН… бягал е, падал е и е раняван…
Този човек сам е погребвал войник след войник, описвал е подробно кой – кой е и откъде е, разпознавал е болни от тифус, холера – неизлечимо болни, движил се е сред тях, страдал е заедно с тях, старал се е да помогне, въпреки вероятността от зараза. Заедно с войниците затъвал в кал, сняг, вода…
Върхът на страданието му е на 26 януари, когато губи брата си…
Ние сме длъжници на героите-светци, дали живота си за обединението на България! Нека сторим дълбок поклон пред тези страдалци – чеда на майка България…
Да прочетем тази книга и да изпълним своя синовен дълг.
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ!”
И този напълно непознат за нас читател знаете ли какво прави? Сканира цялата книга на свещ. Хр. Кондоферски – 256 страници, за да я направи дар, както сам пише, „към всички български ИСТИНСКИ ПАТРИОТИ, които ще отделят поне 10 часа от времето си, за да я прочетат цялата /НЕ “по диагонал”/.”
И заключава:
„Това е книга от тези, каквито ценя. Книги, в които войната, кръвта, храстът, калта или танкът НЕ СА РОМАНТИКА, НЕ СА МЛАДЕЖКАТА МЕЧТА ЗА СУПЕРМЕНИ, а това, което действително войната е: СТРАХ, БОЛКА И КРЪВ.
Поклон пред людете, които в изпитанието са останали хора.”.
Като издатели и българи ти благодарим за стореното. За патриотизма ти! За доказателството, че в сегашното ни безвремие има истински българи-родолюбци. За това, че още не всичко е загубено в многострадалната ни родина!
Изразяваме още веднъж и искрено признание на внука на свещ. Кондоферски – Александър Кондоферски, съхранил през годините и десетилетията дневника-реликва на своя дядо, предоставил го за печат и осигурил финансирането за неговото издаване.