Култура, Новини, Шарен свят

Доблестна постъпка на млад човек върна усмивката на внучката ми

Имам внучка втора година възпитаничка на езикова гимназия в София. На 8 октомври след обяд констатира с ужас, че й липсва чантичката с всичките й документи, ключовете и малка сума пари. Въпросите са много: забравена някъде, загубена, открадната, кога и къде?… Тревогата е неописуема! Вълнението е голямо. Сълзите не помагат и не дават отговор на случилото се. А трябва да се обади и в къщи за инцидента…
По това време един човек /Човек – с главна буква/ – млад мъж, прави всички възможно да уведоми по най-бързия начин притежателя на чантичката, че я е намерил. От документите вътре научава само името на внучката ми. Няма адрес нито в София, нито в Самоков. Няма и телефонни номера. Младият човек обаче не се отказва да търси друга възможност за връзка. В чантичката намира визитна картичка на наша землячка – д-р Славейка Баракова. Звъни на дадения в картичката телефон. Д-р Баракова приема мисията да уведоми семейството ни, получава телефонния номер на човека, научава и името му. Привечер настъпва хепиендът. Внучката ми се свързва с г-н Григоров и получава загубената от нея чантичка непокътната.
Тревогите остават назад, сълзите са изтрити, усмивката се връща. И всичко това благодарение на един млад мъж. Остават размислите, изводите и поуките от случилото се.
И най-важното – доблестната постъпка на хора като този човек дават увереност, че още не всичко е загубено. Г-н Григоров, благодаря ти, че върна усмивката на внучката ми!

Д. Георгиев

Leave a Reply