История, Култура, Новини, Статии, коментари, Туризъм

Дойдох, видях, поклоних се и прогледнах…

Храмът „Св. 15 мъченици”

За едно пътуване в Гърция и Македония

Това не беше обикновена екскурзия. Идеята на организаторката Надя Касабова /председателка на пенсионерски клуб № 5 в София и член на ръководството на Съюза на пенсионерите, отговаряща за спорта, туризма и културните изяви/ бе да посетим местата, свързани с живота и делата на цар Самуил и да се срещнем с пенсионерите от Струмица /Македония/. Начинанието бе посветено на Деня на възрастните хора 1 октомври.

х х х

Първата ни спирка е в Солун, където разглеждаме с голям интерес българската църква „Св. Димитър”. От т. нар. Бяла кула пък се открива невероятна гледка към града, корабите в залива и парковете с палми, отрупани с фурми и много, много цветя. Паметниците на Александър Македонски и баща му Филип Македонски, Арката на Галерий, ротондата „Св. Георги” и други забележителности са обект на посещението. Екскурзоводката Снежана Вълчанова, представител на софийската фирма „Комфорт травел”, през цялото време ни осведомява подробно за всичко, а и ни разсмива с вицове.
„При обсадата на Солун е отровен нашият цар Калоян. Градът носи името на сестрата на Александър Македонски – Тесалоники… Гърците не жалят пари за църкви, манастири и паметници. Храмовете се възстановяват или строят чрез дарения. В стария Солун всички къщи са добре запазени, не ги бутат, а ги реставрират”, пояснява екскурзоводката.
Самуиловата крепост се вижда отдалеч с високите дебели стени, градени с червени тухли, камъни и хоросан. Над всичко се издига кръгло отбранително съоръжение. Близо 1,5 км от стените са запазени. Изкачваме се по вити вътрешни стълби, отстрани има каменни зали с мозайки. Покрай стените растат буйни храсти – олеандри /зокум/ и грижливо оформени красиви дървета…
Потегляме към Македония. Минаваме край Дойранското езеро. В него се оглеждат небето и слънцето, което щедро ни топли през целия ден. Разказват ни, че единствено тук гнездят птици, които летят ниско над водата и показват на рибарите къде са пасажите риби. Виждаме цели ята патици и гъски.
Най-големите езера в Македония са Охридското, Дойранското и Преспа. Р. Вардар извира над с. Вруток /Начало/, минава през цяла Македония и се влива в Бяло море. Град Охрид и едноименното езеро са под егидата на ЮНЕСКО, чийто председател, както се знае, е сънародничката ни Ирина Бокова. Под закрилата на ЮНЕСКО са 9 обекта в България, 10 в Турция, 8 в Гърция, 4 в Албания .
Край Битоля са останките на Хераклея. За Охрид пък не може да се разкаже с думи, той трябва да се види…
Град Струмица ни посреща облян в светлини и с един огромен светещ кръст над града – закрилник и защитник на неговите жители.
Настаняват ни в манастира „Св. 15 мъченици” – невероятно красиво, тихо и спокойно място с богатство от киви /вместо лози/, много добре поддържани дървета, храсти, цветя. По моравата пък се разхождат пауни, патици, гъски, костенурки, зайци, гълъби…
За старините тук ни разказва увлекателно отец Димитър. Той, неговият помощник и обслужващият персонал ни посрещат като скъпи гости. Килиите, в които се наслаждаваме на покоя, са от ранга на 3-звезден хотел. Хранят ни богато и вкусно – с току-що сварена лютеница, сирене, мляко, яйца, т. нар. тафче-графче – боб в калени гърнета. И всичко – собствено производство, с една дума – екологично чисто.
В двора е и църквата – изографисана с много икони. На лично място са 15-те мъченика. Те били монаси, направили параклис и в него венчавали, кръщавали и благославяли. Римският император заповядал за наказание да бъдат заровени до шия и да ги оставят на животните. Но когато неговите хора дошли сутринта, видели, че монасите са си живи. Тогава ги заровили изцяло…
Това място станало после свято като Йерусалим. Живяла красива мома – Афродита, с коса до кръста. Една нощ сънувала, че точно на това място са заровени 15 мъже, които протягат към нея ръце и се молят да ги откопае, защото се задушават. Тя разказва това и се решава на мястото да се издигне манастир.
Историята научаваме от отец Димитър, който ни подарява и по една книга за историята на манастира, църквата и съхраненото от миналото.
На другия ден заминаваме за гр. Радовиш – център на община. Разглеждаме църквата „Св. Троица”. Може да се каже, че ако идеш в Радовиш и не посетиш тази църква, нищо не си видял. Градът може да се гордее, ако има само този храм, изграден с дарение от Христо Гущеров – роден в Радовиш, но живеещ в Америка. Църквата е голяма, действаща, с много красиви стенописи. При входа са изографисани ктиторът Христо и семейството му. В центъра на храма е изобразена звездата на Вергина, позната ни от македонското знаме. Наоколо са часовникова кула, голям парк с красиво оформени дървета и храсти, чешми с крилати дракони и цветя. Всичко това е обградено с плетена желязна ограда с многобройни топки с кръстче отгоре на върха. Можеш с часове да стоиш и да гледаш вътре в храма, а отвън да поседнеш на някоя пейка и да се радваш на красотата наоколо.
Но ни чака посещение на историческа ценност – трикорабна базилика от 5-6 в., и тя – действаща. Носи името на св. Леонтий, но по-известна е като Водоча. Селището е със същото име. Базиликата е изградена с червени тухли и камъни. Тук са намерени много мозайки, части от които са пренесени, монтирани върху специални платна и закачени по стените.
Тук е и мястото на голямата трагедия – ослепяването на Самуиловите воини. На сто войника оставяли по един с едно око, за да ги води. От този момент Василий Втори е наречен Българоубиец.
Тук обаче ставаме свидетели и на един много приятен момент. В църквата пристигат Иван и Смилена Василеви, които след 37 години брак решили да се венчаят в историческия храм. Смилена е от Скопие, но избягала, водена от любовта си към Иван, който е от Струмица. Тя е художник, а Наташа – дъщеря им, е наследила таланта на баща си и е поетеса. Иван е журналист, поет и писател, носител на много литературни награди. Една от тях – за поема, е на името на Григор Пърличев. Милован Стефанов, председател на македонския писателски съюз, е кум. Кумата Ани работи в библиотеката „Братя Миладинови” в Скопие. Разговаряме и се разделяме като стари приятели…
Вечерта ни е организирана от 78-годишната Елена Василева, председателка на сдружението на пенсионерите в Струмица. Била е учителка. Сдружението им има 30-годишна история. В община Струмица пенсионерите са около 8000, повечето са жени. По покана на г-жа Касабова те са идвали в България, сега им връщаме визитата. Разбираме, че живеят активно, не се дават на годините. Имат състав за стари градски песни, група за обичаи, спортни отбори. Музикалното оформление е от акордеон, китара и тъпан.
Всички гости – участниците в софийския хор „Планинарска песен”, в столичния клуб на пенсионера № 5 и ние, самоковци, попадаме в прегръдките на домакините, които ни посрещат сърдечно в един от ресторантите на града. Поздравления от наша страна поднасят с народни песни Латинка Трохарова и Васил Димитров от Самоков, със стихове – Пенка Петкова от София, с песни – самата Надя Касабова, а пишещата тези редове им подарява рисунки.
Черешката на тортата са изпълненията на Лили Мирчева, от 11 години – корепетитор на „Планинарска песен”. Завършила е музикална академия с профил педагогика. Вече цели 62 години не само свири на акордеон, но и пее с мощен и красив глас всякакви песни.
Когато обаче Нора Симеонова запява „Арлекино”, просто взривява присъстващите. Нора е от Панагюрище, но живее в София. Знае езици, завършила е курс за екскурзовод. Пее от малка, 7 години вече е в „Планинарска песен”, а е и член на вокална група „Щастливец”. Бивша служителка на външно министерство. Толкова жизнен, весел, артистичен човек като нея рядко се среща! С такава лекота пее руски романси и оперни и оперетни арии, че можеш да я слушаш с часове…
Тук, с македонските пенсионери, се чувстваме наистина като сред свои.
Разделяме се със Струмица с малко тъга, но и заредени с енергия и емоции. Или както казва Снежана: „Автобусът олекна, защото оставихме нашите грехове в манастира”!
Когато спираме след границата край р. Струмешница, която се влива в Струма, очите ни са грабнати от многогодишните явори /чинари/ с такива невероятно извити стъбла и клони, огромни, внушителни… Баирите наоколо пък са покрити с килим от цъфнала есенна дива циклама.
Изкачваме се по стръмнината до Самуиловата крепост, където, докато ни разказват за събитията, изтръпваме от жестокостта на Василий.
В центъра на националния парк-музей „Самуилова крепост” се издига внушителната, но сгърчена от болка, мъка, горест и жал фигура на Самуил. Толкова добре е изобразено това от проф. Борис Гондов, че просто няма начин да не го усетиш. Фигурата е висока 5 метра и отразява последните мигове на нашия цар, преди да получи удар. Той умира на 6 октомври. Точно на този ден ние сме тук.
Отстрани, на барелефите, са изобразени ослепените Самуилови войници. Около 15 хил. души са станали жертва на омразата на византиеца.
…Близо месец е продължила обсадата. Накрая византийците заобикалят Беласица и с помощта на предател ударят защитниците в гръб.
През 986 г. при Траянови врата Самуил побеждава Василий. Тогава той се заклева, че ще отмъсти. И го прави по най-жесток начин. Местностите наоколо носят смразяващи имена – Смърдешница, Кокалец, Водочи… Така окончателно през 1018 г. България пада под византийска власт.
Много битки е водил Самуил, много победи е имал, но остава в историята с ослепяването на своята войска. А са го наричали страшилище, нямал е миг покой и мир, цял живот е воювал…
През 2014 г. ще се навършат 1000 години от битката на Самуил с византийците. Предвижда се провеждането на голямо възпоминание тук, край село Ключ.
Неизвестен посетител е написал в книгата за впечатления силни думи, които използвам за заглавие на този пътепис: „Дойдох, видях, поклоних се… и прогледнах…” Йордан Радичков пък пише: „В този океан от мълчание погледът скита от хълм на хълм и си казва, че това място е горчив извор и всеки българин трябва да дойде, да коленичи и да пие от този извор, за да помни…”
Какво може да се каже повече, по-добре да помълчим…
Мълчим, покланяме се и… отново на път – към Петрич и Рупите. Почитанието си към Баба Ванга – родена в Струмица, направила много не само за българите, показваме с разглеждането на дома й, на църквата, на новооткритата зала с фотоси и текстове от живота на великата пророчица, с филма, заснет за нея, със запалването на свещичка на гроба й. На това свято място не можеш да останеш равнодушен…
Пътят ни за София и Самоков минава покрай готови за бране лозя, купи царевични стъбла, маслинови горички, дюлеви дървета, киви… Пеем, смеем се, припомняме си моменти от посещението и срещите. Разделяме се с обещанието, че ще се срещнем отново и ще отидем заедно някъде и някога. Дано!

Димитрина Божилова

1 Comment

  1. Благодаря за полезната информация,която получихме от тази статия, надяваме се че пак ще ни пишете. Има страхотни места по света като остров Егина който е с форма на сърце. В древността тамса били изсечени първите сребърни монети, на които е била изобразена морска костенурка. Егина е била и първата столица на Гърция след освобождението от турско робство, но само за 2 години.Общо взето всяка страна си има своите богати истории и традиции.В центъра на националния парк-музей „Самуилова крепост” се издига внушителната, но сгърчена от болка, мъка, горест и жал фигура на Самуил.Красиви са и снимките.

Leave a Reply