Новини, Статии, коментари, Читателски, Шарен свят

Докъде я докарахме?

Какво не чухме и не видяхме на концерта на 1 март:
Ни дума срещу кого сме се борили цели пет века. Ни дума за това кой ни е помогнал да се освободим. По чии съображения или забрана липсваха точно фиксирани имена, дати за безумно героичната епопея на народа ни?
Ни дума за 199 981 руски войничета, чиито кости се белеят по родния чернозем…
Господа, историята не се пише с тебешир, а с кръв, която никакви усилия не могат да изтрият!
Момче запита: „Кой е този Радецки бе, нали е кораб?” /ставаше дума за изпълнената – единствена – Вазова творба „Опълченците на Шипка”/. Столовете в салона постепенно потъваха в огъващия се под…
В града ни има училища, чиито патрони са възрожденци. Къде бяха учениците, учителите, представителите на градските институции?
„Утешителното” е: не сме само ние. Миналата година президентът на България също не спомена от какво сме се освобождавали и кой ни е защитил в битката. Може би става дума за някакво африканско присъствие? Ами… народът сам да си се досеща!
„О, времена, о, нрави”, би възкликнал Ботев. Но… съдба! Знамена в бяло или турскосиньо спокойно се веят над земята, където някъде е и гробът на Левски.

/Авторът пожела да остане анонимен/

Leave a Reply