Достоен духовник и родолюбец – в памет на нашия земляк Смоленски епископ Нестор

На 14 март след кратко боледуване почина Негово преосвещенство Смоленски епископ Нестор.
Светското му име е Никола Стефанов Кръстев.
Смъртта го посети в последната му земна обител – Лопушанския манастир. Отдавна затруднен в своето придвижване поради загуба на телесното си зрение, той, опирайки се на очите и ръцете на вярната помощница Елена, съсредоточи себе си в просветляване на умосъзерцателното виждане.
И въпреки напредналата си възраст, с неотслабващ плам следеше и участваше в живота на Българската православна църква, неуморно служейки и проповядвайки словото Божие, без да оставя научните си търсения и книжовната си дейност.
Досега епископ Нестор бе доайенът по старшинство сред епископите на БПЦ.
Роден на 29 май 1925 г. в гара /дн. гр./ Костенец, завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” и Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира в Московската духовна академия.
През 1946 г. приема монашеско пострижение и посвещава след това целия си живот на служение на БПЦ. Поверено му е да изпълнява различни служения в нея: преподавател в Софийската семинария; научен сътрудник в Централния исторически и архивен институт (ЦИАИ) при Св. Синод; предстоятел на храм-паметник „Рождество Христово” в Шипка, на Българското църковно подворие при Московската патриаршия; игумен – последователно на Рилския, Бачковския и Троянския манастир; после викарий на Доростоло-Червенския митрополит, а по-късно на Ловчанския митрополит.
След загубата на зрението си, през 2001 г., епископ Нестор се оттегля на покой в Лопушанския манастир, Видинска епархия.
Той бележи светла диря на бележит духовник, уважаван книжовник, поет, автор на много статии и научни публикации в църковния и светския печат.
Смоленският епископ Нестор е кръвно свързан и с Долна баня. След смъртта на баща му, когато бил едва на 1 годинка, майка му остава вдовица с 3 невръстни деца. Тежко заболява и умира през 1932 г.
Малкият Никола е отгледан в Долна баня, в семейството на дядо си Кръстю като пълно сираче. Тук учи и завършва основното си образование с отличие.
Никола е третото, най-малкото дете в семейството на Стефан от Долна баня и Райна от Костенец.
През 2001 г. Общинският съвет на Долна баня удостои епископ Нестор със званието „Почетен гражданин” във връзка с неговата 75-годишнина и за особени заслуги по възкресяване на историческото и културното минало на неговия роден край и селищата от Костенско-Долнобанското корито.
Нека Бог го посели в селенията на праведниците!
И ако има думи, с които да изпратим в последния му земен път нашия земляк Смоленския епископ Нестор, това са последните строфи от неговото автобиографично стихотворение „Сънувам Долна баня”:
„Обичам те, мой роден край, обичам!
И ако може някак след смъртта
да дойда пак – заричам се, заричам –
във Долна баня пак ще се родя.
На спомените панихида правя,
сънувайки те, мой възлюбен град,
и никога не ще да те забравя,
здравей! Живей в мир и благодат!
Живей в мир и слава, земен рай!”
/Октомври 2001 – юни 2003 г., Лопушански манастир, Монтанска област/
х х х
16 март бе обявен за ден на траур в памет на епископ Нестор, който бе и почетен гражданин на Долна баня. На опелото в църквата „Св. Богородица” в Лопушанския манастир присъства и траурна делегация от Долна баня, водена от енорийския свещеник иконом Пламен Димитров и секретаря на общината Красимир Терзийски.
От името на Негово светейшество българския партриарх и митрополит Софийски Неофит траурно слово прочете Негово високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан. За живота и духовното дело на епископ Нестор говори и игуменът на манастира Негово преосвещенство Велишкият епископ Сионий.
От името на кмета на община Долна баня Владимир Джамбазов съболезнователна телеграма прочете секретарят Терзийски.
Дядо Нестор бе погребан в двора на Лопушанската Света обител, а във вечния му дом неговите земляци положиха и свещена пръст от родната му Долна баня.