Доц. Стефан Белишки: „Реставрацията е професия на романтика, но и на тежък невидим труд“

Стефко Аенски, председател на секция „Реставрация“ към Съюза на българските художници, директорът на Историческия музей в Самоков Веселин Хаджиангелов и доц. Стефан Белишки по време на откриването на изложбата „Реставрация 2015“ в Градската художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ в Самоков

Доц. Стефан Белишки, председател на Асоциацията на реставраторите в България: „Професия на романтика и на тежък невидим труд“

– Доц. Белишки, бихте ли разказал повече за тази, както разбрах, традиционна конференция „Форум Реставрация“, и защо избрахте именно Самоков за домакин на тая проява?
– „Форум Реставрация“ е всъщност мотото на ежегодните срещи на колегите от нашата асоциация на реставраторите. Сегашното е десето поредно издание – правим малък юбилей. А защо избрахме Самоков? В миналите години често провеждахме срещите в София просто защото така е по-лесно. Но си дадохме сметка, че е изключително несправедливо да радваме само софийската общественост и да я запознаваме с плодовете на нашия труд при положение, че в цяла България има толкова различни обекти и паметници на място в големи градове. Преди 2-3 години започнахме да изнасяме извън София нашите ежегодни срещи – имахме конференции в Пловдив и в Благоевград.
Тази година изникна идеята да бъде проведена конференцията тук, в Самоков. Идеята ни допадна много, защото градът е голям възрожденски център, богат на културно наследство. Обикновено свързваме това наследство с дейността на Самоковската художествена школа, но това са различни слоеве, различни периоди, различни култури – не само българска, православна, религиозна живопис, но има османски паметници – и цялото това богато наследство всъщност бе причината, заедно с любезния отклик на Историческия музея и на Художествената галерия в града, да проведем „Форум реставрация 2015“ тук, в Самоков.
– Колко е трудно и колко време отнема да се реставрират икони, текстил или хартия и коя реставрация е най-трудна?
– Хората често си задават въпроса кое по-трудно се реставрира – една икона, една картина, един керамичен съд… А всъщност зависи – има случаи, в които една икона може да е с толкова сериозни проблеми, че да се наложи да бъде реставрирана няколко години, но има и други случаи, в които реставрационното решение може да е сравнително леко и за съвсем кратък период да бъде разрешен проблемът.
Същевременно обаче може да има текстилни произведения, които да са истинско предизвикателство за реставратора. Такива произведения например бяха представени на нашата среща. В казуси като представения на сегашната конференция реставрацията протича в продължение на месеци. Колежката даже сподели, че цялостното завършване на проекта й е отнело близо 2 години. Всичко зависи от конкретния случай, от сложността на задачите, от обема на работата, разбира се, и от майсторството на реставратора.
– Има ли интерес към вашата специалност от страна на младите хора? Видяхме днес много студенти на конференцията и изложбата…
– За радост, интересът от кандидат-студентите към нашата специалност е доста добър. Действително, той не е така огромен, както преди 20-30 години, но сравнен с интереса към други специалности в Художествената академия, е доста по-сериозен. Дали това е заради романтичната представа за реставрацията – защото около нея има някакъв ореол, тя е малко тайнствена, непозната, или просто заради факта, че ние предлагаме петгодишна програма, която включва бакалавър и магистратура заедно и дава много сериозна диплома на студента, може да се предполага. За щастие, имаме достатъчно кандидати, а това означава, че ще има добра селекция на студенти, които да се изградят впоследствие и като сериозни професионалисти.
– На конференцията бяха обсъдени добри практики във връзка с аварийно-спасителни дейности на храмове. В страната има десетки, а може би и стотици молитвени домове, потънали в забрава. Забравени ли са наистина те от държавата или са други причините?
– Причините са много. Една от тях несъмнено е изключително малкият държавен бюджет за опазване на културното наследство – 500 хил. лв. При десетки хиляди паметници се сещате, че приоритет имат няколко, а за останалите се търсят други варианти за финансиране – например чрез частни институции, фондации, европейски проекти и програми и т. н. Едно такова финансиране зависи изключително много и от активността на собствениците и пазителите на културните ценности. Без активност е невъзможно да има добро финансиране.
– Вашата работа е изключително отговорна. Какво искате да покажете чрез настоящата изложба на местната културна общественост?
– Нашите цели са скромни. Нашият труд остава скрит, зад кадър. Както много колеги казват – ако реставраторът добре си свърши работата, той остава невидим. Този невидим труд обаче е много интересен. Процесът на работа често показва любопитни скрити детайли от историята на съответното произведение, от неговата технология, от процесите, свързани с негови исторически данни, с важни документални елементи, засягащи съдбата му… И всичко това представлява интерес не само за нас, професионалистите, но често и за самата културна публика.
Така че се надявам посетителите на изложбата да открият по нещо интересно за себе си, да открият и някои не чак толкова романтични елементи на нашата професия. Защото в реставрацията освен романтиката, която поне според мен действително съществува, има и много рутинна работа, свързана с ежедневие, с усилия, с успехи, а понякога и с неуспехи, с проблеми.
Изложбата е много разнообразна умишлено. Показва най-различни по тип и характер произведения – както стенописи, храмове, така и произведения на кавалетната живопис, икони, включително произведения на живописта върху платно. Между другото, една огромна картина – 3 на 4 метра – един от проектите, представени тук, е истинско предизвикателство с размерите си, но показва и проблемите по реставрация на фотография, на книга, на предмети със сложна структура, каквито са някои етнографски изделия, пристигнали от далекоизточни държави в колекцията на Националната галерия.