Новини, Туризъм

До връх Манастирище в Плана – една различна екскурзия

Лятото като че ли отмина като морски бриз край Самоков. Де юре, този така чакан сезон с неговите гальовни слънчеви лъчи, сини небесни дюни и детска глъч до късна доба по кварталните площадки все още е сред нас и би трябвало да властва наоколо. Всички обаче усещаме, че зимата едва ли не чука на вратата – дали по кръвожадните бензинови моторни резачки за дърва за огрев, дали по зимната колекция в магазините за дрехи, дали по нещо друго – всеки си има свои първосигнални мотиви за идването на всемогъщата зима.
Ето защо ще ви разкрия един, надявам се, полезен и интересен еднодневен маршрут, от който да се възползвате през някой носталгичен и красив есенен ден. Мястото нито е далеч, нито е труднодостъпно, нито пък изисква много време. Напротив – ние, самоковци, го виждаме, макар и без да се усетим, всекидневно.
Става въпрос за кратък пеши преход в Плана планина – извън шумотевицата на Рила – иначе величава и изключително вълнуваща и разнообразна, но и сравнително студена към момента и достъпна на места за по-подготвени туристи. Смятам обаче, че планината между Самоков и София, между Витоша и язовир „Искър”, с която са неразривно свързани и доста села от общината – Алино, Горни Окол, Долни Окол, Ковачевци, Поповяне, Райово, Рельово и Широки дол, е доста подценявана. Затова в един неделен следобед решавам да се запътя към най-високия й връх – Манастирище с неговите 1338 м н. в.
Към достигането и запълването с цвят на почти бялото петно в съзнанието ми тръгвам заедно с братовчед ми Богомир Василев и приятеля ни Борислав Пейчинов – Боби 1 и Боби 2 /или за кратко Б1 и Б2 – както се наричаха чудатите бананчета от анимационните филмчета на БНТ от близкото минало, излъчвани преди централната новинарска емисия, за да кажат лека нощ на децата/.
Отдавна имам идея за разходка до Манастирище, но като че ли правилният момент узрява именно в края на август, когато на гости ми идва братовчедът Боби от Плевен. Трябва да призная, че изпитвам известни съмнения дали Плана ще събуди симпатии у него, тъй като ден-два по-рано виждаме с очите си Седемте рилски езера – сътворени сякаш лично от Божието въображение. Случайна среща с Б2 – съдържателят на тъй популярните през това лято кончета на колела на площадката източно от автогарата, ни събира трима ентусиасти, готови за гмуркане в непознати… планини.
Пътят към изходния пункт – село Плана, минава през седловината Ярема. Ние избираме да поразбием автомобила по главния път към Дупница, след което завиваме към Белчин бани и продължаваме към Алино, Поповяне и Ковачевци. После по шосето за София подминаваме няколко конни бази и вилна зона „Ярема” и стигаме до Железница. В началото на селото е и отбивката към село Плана, което до средата на миналия век е било в пределите на Самоковска околия и ако си бе запазило статута, сега щеше да е най-безлюдното в Самоковско, тъй като в момента е населявано от едва 62 души. Селото се състои от няколко махали, които също биха представлявали обект на интерес. Поради късния час на тръгването ни ги оставяме за друг път. Не ни интересува, поне не и този път, и наземната космическа станция за сателитни връзки „Плана”. Планираме за следващ път и параклиса „Свети Киприян”, и екзотичния за нашите географски ширини будистки паметник Ступа на просветлението.
Оставяме колата малко след кметството – пред красивата масивна черква в централната Чаршийска махала. Оттук поемаме нагоре към височината – черквата ни остава вляво, а последните къщи на Плана – вдясно. Пътеката всъщност представлява черен път за автомобили, като достига до самия връх Манастирище. Там 50 дни след Великден – на Свети дух, се провежда традиционният ежегоден събор на жителите на Плана.
Не след дълго в далечината виждаме антените на мобилен оператор. Разбрали сме предварително, че те са поставени на най-високата точка на планината. Веднъж като имаме визуален контакт с върха, ориентирането е по-лесно и можем да се насладим на крайпътните шипкови дръвчета, китни ниви и ливади, на царящото спокойствие, от което имаме нужда след невижданата хорска глъч и блъсканица в района на Седемте езера.
Облачното в далечината време /в Самоков по същото време се е изсипал пороен дъжд/ така и не ни позволява да зърнем контурите на Рила, но се задоволяваме с Верила, Плана и Средна гора. Специално внимание заслужава Витоша, изпъчила се като вулканичен остров в неистов опит да достигне небесното царство. И сякаш прорязва слънцето, чиито рехави лъчи пробиват облаците и гальовно сипят светлина по склоновете край Черни връх.

Параклисът „Свети дух” е издигнат през юни 2001 г. и е дарение /както сочи надписът на табела на входната врата/ на Светия синод и миряните от Плана и Железница от Малин Масов. Помощ са му оказали Огнян Копчелийски и Атанас Мангов.

Неусетно приближаваме и достигаме връх Манастирище. Не, той не впечатлява с надморска височина или необходимост от екстремални усилия за изкачване до тук. Интересен е обаче както с 360-градусовата гледка, която предлага, включително и към столицата София, така и с параклиса, построен на самия връх. Преди години тук се е намирал манастирът „Света Троица”, чиито оградни стълбове и основи все още личат на места. Сега той е заместен от параклиса „Свети дух”, издигнат върху основите на една от някогашните две черкви. Към момента на посещението ни той е отворен и успяваме да запалим по свещичка.
Наличието на култова сграда придава на върха допълнителен дух, мистика и чар. В съседство пък са разположени дървени маси, пейки и столчета, явно използвани по време на храмовия празник за събора на Плана.
Името на върха – Манастирище, едва ли е дадено случайно, по-скоро е доказателство за големината и значението на съществувалия в продължение на векове манастир, тъй като в българския език имената, образувани с наставката –ище, обикновено означават обекти, местности, лица и предмети с големи, внушителни размери. Както казваше вуйчо ми Георги Хаджиангелов, сам дългогодишен планинар, лека му пръст, с доза хумор и уважение след някоя моя издънка или пък по детски умно заключение – „Ти си страшилище”…
Уплътняваме времето на слизане обратно до село Плана с приятелски раздумки и по-чести спирки за снимки, тъй като се движим „по график”. Опитът ни да запалим свещичка в черквата в Плана е неуспешен, тъй като тя е заключена.
До Самоков ни предстои и още една спирка в заведението на площада в Поповяне, където пийваме студена бирица, гарнирана с пържени картофи /от пресни по-пресни – все пак тук още функционира земеделската кооперация „Лустра”, чието основно „перо” от дейности е отглеждането на картофи; селото и сега може да се похвали с големи насаждения от този традиционен за нашия край зеленчук в землището си/.
Плана планина си има свое очарование. Сигурен съм, че всеки може да открие по нещо ново и да сътвори лично преживяване тук.
Да, лятото отминава и ускорено преминава на четвърта и пета предавка. Има още, макар и съвсем малко, сравнително подходящо време за морска почивка. Аз обаче ще ви посъветвам да посетите и едно друго море, съвсем близо до нашия град – морето от била, върхове, могили и речни долини, наречено Плана.

Делян Василев
/В материала са ползвани и данни от публикации на краеведа Георги Захов/

Черквата в село Плана

Leave a Reply