До Кюстендил и Босилеград – съчетание на полезното с приятното

Къща в Босилеград, Сърбия…

Пенсионери от Самоковска община пътуваха до кюстендилското село Слокощица. В едно чудесно място – ресторант-градина „Тихият кът” – сред красива природа, басейни, цветя и зеленина, те участваха в представянето на медицински уреди – дюшеци, матраци, завивки, масажни столове, гривни, колани и още много други производства на фирма „Бек Интернешенъл”, която отбеляза и 10-годишен юбилей.
Най-важната мисия на тези млади, симпатични хора, начело с шефа на екипа Емилиян Миленков и асистенти Мартин Георгиев и Лилия Георгиева, е да запознаят посетителите с качествата на предлаганите уреди. От три години те са в този бизнес, с много чувство и вдъхновение подробно разказваха пред нас колко е важно човек да обръща внимание на здравето си навреме.
Цитираха думите на Пирогов, че „1 % профилактика е равен на 50 % лечение”, посочиха силата на най-древния метод за лечение – масажът. Мануалният се прави само с ръце. Тангенторът е подводен. Процедурите се извършват за тонус, възстановяване на доброто настроение и облекчаване на болката. Ние, българите, като цяло сме много немарливи към собственото си здраве и се сещаме за него само когато сме на маса при наздравиците, когато сме в църква и палим свещички и когато чукаме на дърво. Нека да ни е ясно на всички, че здраве втори път в тоя живот няма кой да ни даде. При здравето няма бедни и богати, пред него всички сме равни и трябва сами да пазим това свое голямо богатство…
Много хора усетиха въздействието на масажните легла и столове. Дори и самата аз, скептична по здравните въпроси, опитах колко приятно действат пулсиращите вълни върху всяка част от тялото ми.
Някои си закупиха от предлаганите продукти и след обяда отпътувахме за Кюстендил. Времето ни беше кратко, но разходката между разнасящите силен и сладък аромат липови дървета беше много приятна. Посетихме и новооткритата картинна галерия с много богата сбирка на Владимир Димитров–Майстора. Този огромен и безшумен отшелник, силен и непосредствен, независим талант, който върви по свой път. Думите, написани под автопортрета му, са казани от неговите съселяни от Шишковци и звучат като най-голямата и скъпа награда за таланта му: „И ако слънцето не изгрее някой ден, то нощта ще бъде победена от блясъка на платната на Майстора”.
Наред с неговите невероятни картини в залите са намерили място и платна на Недко Каблешков, Георги Велинов–Гопи, Матей Матев, Ценка Бакърджиева, Иван Пенев. Изложбата „Приятели” е посветена на 24 май и 130-годишнината от рождението на Майстора. Голям интерес предизвика и скулпторната експозиция на Малин Малинов.
Рукна пороен дъжд на тръгване, но той освежи въздуха и изми праха по улиците. Потеглихме за Босилеград /Сърбия/ – Западните покрайнини. Някои от нас бяха ходили там, други – не, но всички бяхме нетърпеливи да се срещнем с хората от този град, недалеч от нашата граница. Имам много приятели там, защото почти всяка година сме на техния празник „Великденско надчукване” /с яйца/ с участието на наши детски танцови и хорови състави. Срещнахме се с някои от познатите. За радост се запознах с още хора – Венка и Димитър Димитрови, за които не може да не ви разкажа.
На път за местната църква спряхме до паметника на Васил Левски. Около него лепеше плочки и оправяше разбутаното бивш шофьор, сега пенсионер – върл фен на личността на Левски и на едноименния футболен отбор. Почти на всеки мач на “Левски” присъстват, а и къщата са си боядисали в бяло и синьо. Димитър е поставил голям портрет на Левски на стената и е написал под него: „И ние сме хора, и ние искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни там, където живее българинът – в България, Тракия, Македония”.
Съпругата му Венка ни покани на кафе и бонбони и ни се похвали с двамата си сина, двете снахи и четиримата внуци. В разговори ни се усети колко много обичат Левски и нашата история.
Другите ми приятели – Радко и Иван от Културния център, не намерихме, защото бяха заминали на село. Оставих им книгата „Бележити българи”, която Сашо ще им предаде – да си я четат в клуба.
Качихме се и до църквата „Рождество Пресвета Богородица”, построена през 1895 г. Оттук се открива страхотна гледка към града и околните хълмове.
Върнахме се, изпълнени с много приятни емоции. Отново преди Самоков, в ливадите, десетки щъркели ни поздравиха със силно почукване на клюнове и размахване на крила…

Димитрина Божилова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*