Новини, Статии, коментари, Туризъм, Читателски

До Москва за 3 дни и… завинаги

Когато участвах в конкурса „Не се гаси туй, що не гасне”, не таях надежди за какъвто и да е успех в него. Но съдбата приятно ме изненада – спечелих първо място в категорията „Очерци и есета”. Наградата за първо място беше екскурзия до Москва.
Стартирахме с неуредици по български – ще пътуваме, няма да пътуваме; тръгваме тази седмица, няма да тръгваме в близките седмици; накрая шоково: излитаме утре в 13.00. Но както се казва пак по нашенски, което започне зле, свършва добре, не му обърнахме внимание особено на всичко това, пет за четири стегнахме багажа и право на летище София, където ни хвана периода, от една страна, на засилено полицейско присъствие заради атентата с израелски граждани в Бургас, а от друга, на засиления трафик към Лондон – столицата на Олимпийски игри. По първия проблем полицията май създаваше само повече суматоха, по втория изобщо не завидях на някого, че се отправя към табела „Излитащи Лондон“.
Излетяхме точно на време (кой казваше нещо за английската точност!?). След двучасов полет София – Москва кацнахме на летище Шерметиево на 25.07.2012 г. в 18:00 ч. московско време ние, четири българки, наградени от петия национален конкурс на Национално движение русофили България с четиридневна екскурзия до Москва – учителка активистка от Велико Търново, ученичка от руската гимназия в София, ученичка от езикова гимназия в Кърджали и аз, вече бивша ученичка от гимназия по туризъм – Самоков. Всички ние, превъзбудени, непознати една на друга, но въодушевени от реализиращата се вече награда –пребиваване в руската столица за 3 дни, се опознавахме една друга и поглъщахме жадно новите впечатления. Почти не си говорихме.
Попълнихме стандартни карти и се отправихме към лентата за багаж, от там към изхода, където ни чакаше Саша (на вид типична рускиня) – представителката на фондация „Русский фонд мира“, която ни придружаваше през целия престой в Русия. Бусчето, което ни откара до хотела, беше изключително чисто. Веднага регистрирах разликата между българските автобуси и тамошните и я определих като „космическа“. Два часа бяха нужни, за да стигнем от летището до хотела. Два часа, през които успях да си създам първото впечатление от Москва – чистота, подреденост, красота.
Хотелът! Хотел „Алфа“ е част от хотелски комплекс – Алфа, Бета, Гама, със специфична архитектура, разположен е на огромна площ, всеки от хотелите е на 30 етажа. Всеки етаж от хотела е подобен на лабиринт, разбира се, няма как да се изгубиш – ориентацията е лесна. Толкова огромен е хотелът, че се налага организацията на работа на всеки етаж да бъде като в отделен хотел. Тук е моментът да кажа и няколко думи за обслужването в хотела – всеки ден се сменя бельото и се почистват стаите, при това не се отбива номер като на много места по света. Хората работят качествено. Камериерките са съвестни, рускини по етнос, много мили и приятни. Рецепционистите също – усмихнати и приветливи. Мога с часове да хваля обслужването в хотела, но това е друга тема. Удоволствие бе да пребиваваш в този хотел.
На 26 юли в 10 часа започна нашето опознаване на огромната руска столица. Като казвам огромна, изобщо не използвам хипербола. Първата дестинация беше „Храм Христа Спасителя“. Напомни ми за нашия храм-паметник „Александър Невски“. След като запалихме по една свещ и се заредихме с енергия, продължихме към музея, посветен на Великата Отечествена война. Щях да видя с очите си реликви. Но какво се оказа? Санитарен ден. Не влязохме, а само го разгледахме отвън, при това не обиколихме цялата площ – оказа се невъзможно. Това не е обикновена музейна сграда, каквито съм посещавала стотици. И това е комплекс – открити и закрити площи, където се съхраняват ценни вещи, исторически документи, техника, паметници и прочие неща, свързани с Втората световна война. Направи ми впечатление, че за да не се изгуби човек (не физически да се загуби в пространството) в огромното пространство и на двете сгради, архитектите са организирали паркове и градини, в които има малки кътчета с цветя.
Третата точка от туристическата ни обиколка за деня бе Червеният площад. Червеният площад! – имах представа за него от филма „Сибирския бръснар“, но това, което видях с очите си, се оказа далеч, далеч по-друго. Огромно, магнетично, просторно, червено и… претъпкано с хора и досадни продавачи, агитиращи заблудените туристи да си закупят някое копие на традиционни национални символи.
От момента, в който стъпихме на площада, до момента, в който застанахме пред стените на храма „ Василия Блаженного“, като че ли изминахме половината свят. Крачихме, крачихме сякаш безкрайно дълго време, но досада, умора не изпитвахме. Та как иначе – червеният цвят е цветът на живота. Колкото повече наближавахме към храма, толкова по-шарено и весело ставаше. Вътре се оказа също толкова красиво, колкото и отвън. Отново усещането за в лабиринт, много помещения, коридорчета, стаи, зали…
Автобусът ни бе оставил (знаехме, че си бе отишъл още преди ) и трябваше да се приберем с метрото, но никой не мрънкаше и не се бе изморил от ходенето пеш. По пътя за него се отбихме в една книжарница. Имахме време за разглеждане 20 минути. Мисията невъзможна! Книжарницата беше … познайте каква?! ОГРОМНА. Освен, че тук спокойно можеш да се изгубиш, можеш да прекараш и живота си в четене на книги, е, и не само книги, но предимно в четене. На площ от няколко стотици кв. м. на няколко етажа тематично и жанрово се предлага за продан книжната мъдрост на света. На всеки етаж има по няколко плазми с интернет връзка, чрез които можеш да откриеш нужната ти информация. Разгледах колкото можах и тръгнах с леко разочарование. Тук срещнах най-много хора на едно място.
От книжарницата – право в метрото. Не мога да не изкажа възхищението си и от него. Слизаш 70 метра под земята. Движиш се само с ескалатори. Чисто, светло, стилно. Всичко е направено много красиво. Отдъхнахме в хотела половин час и излязохме навън за разходка в Измайловский парк. РАЙ! Зеленина, мистерия, спокойствие…. Паркът изглеждаше безкраен, може и да е, не знам.
Впечатленията от следващите дни потвърдиха първоначалните . На втория ден от престоя ни първо се отбихме до Кремъл. Преминахме проверката на входа и влязохме да поогледаме малко. След това имахме среща с представителите на Фондация „Русский фонд мира“ . Добронамереност, гостоприемство и уважение – това усетих да излъчват към нас не само служителите на тази фондация, но и всички, с които говорихме за България, за Русия, за възможностите за развиване на взаимоотношения и партньорства. Срещата ни продължи около половин един час и отново тръгнахме по програма.
„Третаковская галерия“. Както биха казали някои лирични души, храм на изобразителното изкуство. Какво да кажа повече! Не съм експерт по изкуство, едва ли бих различила добро копие от лош оригинал, но усещах, че ако бях студент по културология, това местенце би било идеалната лаборатория за практически занимания.
Третия ден бе доста разнообразен като предложения за забавления. Първо ни отведоха в зоопарк. Колко много хора имаше! Ужас! Не можеше да се видят животните от хората! Очаквах паркът да бъде по-голям и претъпкан с невиждани от мен животни, но не беше така (или поне ние не видяхме нищо, което да ни изуми). Разгледахме бързо и се отправихме към московската артистична улица. Всяка столица си има такава и обикновено художниците са преобладавщ брой, но тук не бе така. Имаше освен художници, певци и писатели, музиканти и всякакви други, търсещи себе си и препитанието си чрез изкуство. Улицата беше много широка и дълга, а творческата атмосфера не заглъхваше към краищата на улицата, както често се случва. Някъде по нея се намира и къщата на Пушкин. Снимахме се пред паметника на поета с Наталия Гончарова. След дълга разходка по тази улица направихме втори опит да разгледаме музея на Втората световна война. Интересно всички държахме да го посетим. В малкото време, с което разполагахме, поразгледахме техниката, униформите и документи-реликви. Трябваше да побързаме за балетна постановка.
„Лебедово езеро“. Сега ако се окаже, че и балетът е на ниво, ще изживея щастливи часове. Чула съм за професионализма на руските балерини, знам за руската школа, чийто основи са френски, и зачаках вдигането на завесата. Прекрасна приказка, прекрасно представление. И най-ценното – музиката бе на живо. Цял оркестър свири цели три часа. Трите часа минаха като миг.
За нещастие дойде последният ден. Изобщо не ми се връщаше. Магнетизмът на Русия успя да ме заплете в мрежите си. Полетът ни беше късно и имахме цял ден за обиколки. Първо – Музея на космонавтиката. И тук всичко бе организирано като комплекс на огромна площ с парк, паметници на различни космонавти, паметни плочи… Дълго вървяхме, за да стигнем до главната сграда и да влезем. Вътре има истински скафандри, дори има макет на кучето Лайка.
Много време отделихме, за да разгледаме музея, а после тръгнахме из безкраен московски парк. В много красив фонтан се къпеха моряци и стотици хора, а табелка „Къпането забранено“ наблюдаваше безмълвно пляцикането във водата. Че беше топло, беше, но се озадачих – тук полицията не прощава такива неща. Как ли го бе разрешила – просто с изключение, днес било Ден на моряка и традицията позволявала. Погледахме масовото пръскане с вода – забавно. Искаха и нас да включат, но като разбраха, че не сме много ентусиазирани да се къпем този ден, ни оставиха да бъдем зрители.
По обратния път за летището мислено се простих с Москва. Три часа по-късно се оказах отново в моята малка родна България.
Успях да събера много впечатления от Москва през тези четири дни. Със сигурност пропускам интересни моменти и мога да продължа да пиша безкрай, но рискувам вестникът да трябва да бъде преименуван специално за този брой.
Благодаря на Фондация „Русский фонд мира“, Национално движение русофили, Руски клуб – Самоков, на Спаска Шехтова, Елияна Кичева и Денчо Денчев за съдействието, което ми оказаваха през цялото време.

Диана Сайменова

Leave a Reply