Дуо самоковски велосипедисти изминаха на педали 402 км до Бургас

Крайната цел е постигната!

Двама самоковци – Любомир Савов и журналистът от „Приятел” Делян Василев, осъществиха отдавнашна своя мечта – да стигнат до Черно море с… велосипед. Любителите на колоезденето преминаха 402 км до Бургас с две нощувки – на 11 юли в Чирпан и на 12 юли в курорта Сливенски минерални бани.
„Радваме се, че преходът мина, дето се казва, по мед и масло. Нямахме проблеми с времето – само в началото, през първите няколко километра до Боровец, ръмеше дъждец, но впоследствие слънцето ни закриляше. Естествено, ние се бяхме снабдили със слънцезащитен крем. Единственият по-сериозен проблем бе, когато спуках предна гума на 2-3 км от Нова Загора. Успяхме да я напомпаме колкото да издържи това разстояние и я подменихме на бензиностанция на входа на града”, сподели Василев.

Макар да обичат преходите с велосипед, 177-те изминати километри през първия ден от Самоков до Чирпан са рекордни за двамата колоездачи. Те поели през Боровец и Костенец по стария път за Пловдив, откъдето, след кратко объркване, потеглили през близките села Маноле /известно с производството на кисело мляко/, Белозем /обявено през 2005 г. за Европейско селище на белия щъркел/ и Плодовитово /популярно с голямото си тържище за плодове и зеленчуци/ за Чирпан. Пренощували в едноименния хотел в центъра на града.

Хотел “Чирпан”

„Вечерта бяхме доста изморени. Протърканата кожа в областта на слабините обаче повече ни притесняваше от умората. Шосейните велосипеди предполагат добра скорост, но пък тънките гуми усещат всяка вибрация на пътя, а това бе истински бич за нас”, разказа за перипетиите Делян.
Вечер, преди двете нощувки, ентусиастите пийвали по стотина грама ракийка за подобряване на кръвообращението и отпускане на мускулите. „Подложихме на голям стрес и физически разход телата си. Все пак не всеки ден човек предприема подобен колопоход. Затова бяхме длъжни почивката да е почивка, като се поглезихме в рамките на нормалното с гозби от вкусната българска кухня. Разбира се, пиехме и големи количества вода всеки ден. Рискувахме и с хапването на някоя и друга сочна джанка по пътя, което не ни оказа неприятно въздействие впоследствие”, уточниха с усмивка пътешествениците.

Вторият ден е бил най-тежкият от тридневния преход. „На сутринта едва успяхме да се размърдаме от леглата. Мускулите на краката ни бяха сковани, трудно се раздвижихме. Изминаха цели два часа, докато се почувстваме сравнително по-добре. Така, след кратка разходка и опознаване на Чирпан, потеглихме към Стара Загора. Спуканата гума преди Нова Загора ни забави и променихме плана си за втора нощувка – вместо в Ямбол, останахме в малък хотел-ресторант в Сливенските минерални бани. Не съжалихме обаче – къпахме се с топла минерална вода, хапнахме домашни вкусотии, освежихме се с пиво на отлична цена. Както се казва, всяко зло – за добро”, обясниха младите мъже.

Сливенски минерални бани

В неделя, на 13 юли, нашенците тръгнали в 9 ч., за да имат време да достигнат в същия ден крайната цел – Бургас. Преди да се включат в основния път от Сливен за Ямбол, преминали през Крушаре – родното село на петкратната световна шампионка по борба Станка Златева. Огромен плакат-лик на Станка се веел от сградата на читалището в центъра на Крушаре.
„След Ямбол – до Средец, пътят не е натоварен, но при Средец, или както местните го наричат със старото му име – Грудово, се включва автомобилният поток за Бургас от Хасково, Харманли, Тополовград и т. н. Хубавото бе, че пътят е наскоро асфалтиран и е удоволствие да се кара по него. Около нас пък, на ожънатите ниви, бяха накацали десетки щъркели, които „рисуваха” идилична картина и напомняха нещо хубаво, отдавна забравено…”, споделиха още самоковците.

На места нашите колоездачи са гледали от високо натоварената магистрала за морето…

Те не скриха добрите си впечатления от повсеместното използване в тези краища на земята за земеделски нужди. Почти приказна картина представлявали хилядите декари със слънчоглед.
В същото време Делян коментира с болка постоянната гледка на бивши заводи и фабрики, отдавна хлопнали кепенци. „Болно ми е на сърцето да го кажа, но България е на колене. Ситуацията в много от населените места, през които минахме, е плачевна – рушащи се постройки, изпокрадени предприятия, лоши пътища… Картинката на доста места е просто ужасяваща…”
…Влезли в Бургас откъм отдалечения квартал „Меден рудник” към 8 часа вечерта. Добирането до централния плаж, след кратка почивка, им отнело почти час. „Разбира се, нямаше как да стигнем до морето и да не се топнем в него, въпреки че вече се стъмваше”, казаха с усмивка велосипедистите.
Оттам пътищата им се разделили – Делян хванал влака за София в 22 ч., а Любо останал по Черноморието.
И двамата обаче са категорични, че са сбъднали своя мечта. Любопитното в случая е, че Делян е щял да потегли сам, но вечерта преди пътешествието се среща случайно с Любо в Самоков, който, заинтригуван от идеята, решава да стане част от начинанието.
„Големият наш поет Валери Петров пише: „Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта”. Ние обаче още по време на това приключение замислихме нови маршрути, нови амбиции завъртяха главите ни. Само да сме живи и здрави, за да имаме възможност да осъществяваме мечтите си”, заключиха двамата пътешественици.

Светлана Никитова