Празникът на св. Петка Българска – 14 октомври, е празник и на с. Белчин. Това не е само събор на белчинци. Това е празник за населението на цялата западна част на голямото Самоковско поле. Тук идват потомците на старите белчински родове, оставили следи от древността до наши дни. А гостите виждат всичко, което се прави тук от местните патриоти – инициатори да се проучи славното минало на Цари мали град, живота и ранното приобщаване и изповядване от хората тук на християнската религия.
За празника е подходящо да припомним някои исторически сведения за селото и района от Средновековието до наши дни.
Само по-малко от 70 години след падането на България под иго авторитетът и дълбоката източноправославна вяра на белчинци изпращат техния духовен водач иерей /свещеник/ Йоан като делегат при придружаването на светите и нетленни мощи на всебългарския чудотворец и покровител св. Йоан Рилски по време на пренасянето им от гр. Търново /последната българска столица/ през София до Рилската света обител.
Това грандиозно християнско събитие става през лятото на 1469 г. и е великолепно описано от българския книжовник Владислав Граматик /вж. Иван Дуйчев, Рилският светец, София, 1947 г., с. 290, 410 – заб. 400/. Чест му правим, че в своето обширно описание на това славно пренасяне на светите мощи авторът не пропуска да спомене и името на белчинския духовен водач, който е представител на истински вярващите християни – белчинци. И с това повествование името на с. Белчин и неговото дълбоко вярващо население остават в историята на Средновековна България.
Друга религиозна проява на белчинци е купуването на църковно-богослужебната книга „Октоих”, печатана в гр. Цетина през 1494 г. В нея има бележки, приписки, че жителите на с. Белчин от родовете Вукови и Пилищарови правят дарение на старинната църква „Св. великомъченица Петка” /подробно по този въпрос „Приятел” писа в бр. 76 от 5 октомври т. г./.
Близо 400 години след пренасянето на светите мощи на Рилския чудотворец ръководството на Рилския манастир в лицето на всепризнатия български просветител и книжовник игуменът Неофит Рилски поканва самоковския иконописец Никола Ив. Образописов да изпише метоха „Орлица” /на 2 км над село, днес град, Рила/. И тук големият родолюбец и борец против гръцкото духовно ръководство, който добре е познавал ръкописа на Владислав Граматик, изписва уникалната композиция „Пренасяне мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир”. В композицията виждаме вярващите поклонници, които придружават мощите, разбира се, сред тях и нашия представител – иерей Йоан. Тази историческа многоцветна композиция е рисувана през 1863 г.
Само 5 години след това самоковци решават да разкрият от пръстта старинната Бельова църква. И в този момент, 1867-1869 г., образописецът Никола дава простор на художническия си талант, като изписва множество библейски сцени, образи на известните български светии и пейзажи. Тази малка църквица става бисер на възрожденското ни изкуство.
Като украса на църквата виждаме присъствие на християнско съзнание и принадлежност отново на белчинци. Имената им са записани по стенописи и икони. А през 1870 г., само година след официалното освещаване на храма, виждаме тук като председател на църковното настоятелство известен белчинец, заселил се в Самоков: „Мито белчинецо – кръчмар”. Неговият авторитет на честен и дълбоко вярващ християнин не остава незабелязан от градското българско ръководство и той е избран за предстоятел на Бельова църква. Каква чест и признание за този белчински потомък! Името му срещаме тук като дарител /платил за изписването/ на няколко икони, а и като „приложник” /също дарител/ на стенопис.
Сведенията за участието на белчинци в украсата на Бельова църква са записани в ръкописната „История на Бельова църква” на Стоян Пешов /дългогодишен певец тук и пряк наблюдател/, който документирал и описал това „произведение” на християнското ни изкуство в края на Българското възраждане.
Сега, в наши дни, виждаме стремежа на съвременници – „ктитори” и „приложници”, в лицето на Симеон Пешов, Трайчо Велчев и други, които полагат сили и умения да възкресят и запазят за идните поколения славното минало на Белчин.
Георги Д. Михайлов
краевед и библиограф
