Дългоочакваният ремонт на читалище-паметник „Отец Паисий” е към своя финал

Читалище „Отец Паисий“ съществува много преди приетата за негово създаване година – 1859-а. Самият проф. Васил Захариев, в материал за местната преса под заглавие „За читалищното кино“, пише: „…За най-главната задача на Самоковското читалище, едно отъ най-старите читалища у насъ, основано още въ 1856 година.“ За „разтурената от турците къща за четене“ също знаем от кога датира.
На по-късен етап от създаването му се заражда идеята то да не бъде просто читалище, а и своеобразен паметник на загиналите във войните. В 1912 г. е положен основният камък, въпреки че разрешението за направа на читалище е от почти 40 години по-рано. Проектът на сградата, чиято реализация е била в срок от четири години, е на арх. Коста Николов. Фасадата е в стила на пруския сецесион.
Сградата е построена върху дарена за нея земя, застроената площ е 1027 кв. метра. Строители на паметника са били гражданите, дарителите, военните. Трудът на гражданите и войниците от Самоковско е безплатен.
Пясък, камъни, дървен материал се набавят от Общината, а тухлите – от 22-и Тракийски пехотен полк.
Декорацията на сградата възлиза на обща стойност 340 000 лв. Скулптурата-берелеф „Булаир“ е дело на Николай Димитров, „Криволак“ и „Калиманица“ са на Иван Лазаров, а „Кота 1050“ е на Александър Андреев.
Изпълнители на мраморните плочи с изписаните имена на загиналите са дело на Никола Ножаров и Ликурго Андреани. Самото изработване на мраморните плочи възлиза на 194 500 лв.
Сградата е официално завършена през 1926 г., в края на която за нея са
изразходвани общо 1 795 000 лв.
1957 г. Реконструкцията на сградата на читалището-паметник се оказва не достатъчно ефективна, не всички проблеми са решени. Следващият проект за ремонт, без да се наруши архитектурният вид на сградата, е направен през 1975 г. Автор на проекта е арх. Здравка Шехтова. Проектът е включвал подмяна на електрическата инсталация, отоплителната и водоснабдителната уредба, канализацията, монтиране на вентилационна уредба.
Имало е и идея мястото под сцената да се използва за баня и стая за огняра, а таванското помещение да се използва за лаборатории, киноклуб, фотоклуб и кръжочна зала.
Реконструкцията била възложена на специалистите от местния Стройрайон (с абсолютно необходимата оказана помощ от специалистите от Националния институт за паметниците на културата). Срокът за приключване на ремонтните дейности бил 30 септември 1980 г. Тогавашното ръководство на читалището отбелязва, че ремонтните дейности са крайно незадоволителни, още докато тече самият ремонт.
В телеграма до Института за паметници на културата от 1980 г. тогавашният председател Борислав Даганов пише: „Измазването на фасадата на читалище „Отец Паисий“, обявено за паметник на културата, започна. Скулптурните фигури, паметните надписи, релефните бойни сцени, корнизите и другите елементи се нуждаят от реставрация и пълно възстановяване. Нужна е незабавната командировка на специалист, за да не изчезнат някои от тях. Моля ускорете изпращането му.“
След 1989 г., в следствие на различни фактори, самоковската общественост се прощава с редица сгради – средища на културата, като кино “Рила”, „малкото кино”, Художествената галерия, Военния клуб, Профсъюзния дом, зали за събрания и концерти.
На свой ред сградата на читалище-паметник „Отец Паисий-1859“ дава възможност да се използва за много събития, включително за прожекции, събрания, концерти, изложби и т. н. Самата тя е подслонила представителните състави на града ни – хорове, оркестри, танцови формации, музикални, художествени, литературни и езикови школи.
Но… Падаща мазилка. Влага. Войни и орли, пазещи славното ни минало, безславно изгубили части от каменните си тела. Мокри петна след дъжд. Заграждения със сигнални ленти след снеговалеж. И още подобни „пейзажи“ върху душата на града, насред сърцето му.
Помним, нали? Едни просто са се възмущавали, на други не е правело и впечатление, трети са плюели по управата на институцията, а самите читалищни дейци са търсили начини и са воювали, не по-безславно от изписаните върху паметните стели на читалището герои от трите войни, с държавните проекти, за да може и за творчеството, и за погледа им да е уютно.
Всички знаем колко належащ бе ремонтът на читалище-паметник „Отец Паисий-1859“ и как каменните му сълзи се стичаха без сезон по фасадата и падаха разбити на плочките.
Вече сме есента, на прага на седмите издания на двата национални фестивала, и обновената по проект „Качествени подобрения на сградата на читалище-паметник „Отец Паисий -1859“ при максимално запазване на автентичността й” /по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малки по мащаби инфраструктура” по Програмата за развитие на селските райони/ фасада на читалището е вече факт.
Ремонтните работи са с цел качествено подобрение на покрива и премахване на настъпилите вследствие на експлоатацията изменения на фасадата на сградата и се състоят в ремонт на покрива, смяна на дограмата и ремонт на фасадата. Общата стойност на проекта възлиза на 360 008,46 лв. Финансирането е от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а фирмата-изпълнител е „Хидростроител-ПА“ ЕООД.
Започналите на 4 юни ремонтни дейности са към своя край, а резултатите са видими. След дългогодишни търсения и борби читалищното ръководство извоюва културният дом на самоковци да е място не само приятно за посещение, но и за гледане.
Можем да кажем, че на фона на безверието, че ще успеем да се преборим да се направи ремонт, все пак светлината стигна до нас и поне засега културната визитка на Самоков е съхранена такава, каквато трябва да бъде.
Гледайки назад във времето, можем единствено да заключим, че културата и духовността са необходимост и изискват и големи борби на обществеността – от строежа на читалище насред три войни до борбата то да просъществува и 160 години след създаването си.

Зоя Станкова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*