Евелина Коралиева: „На японски думата „криза” значи и „шанс”

С Евелина Коралиева, омъжена, на 30 години, с 5-годишен син, разговаря Яна Василева

Животът днес

– Как минава един ваш ден?
– Сутрин ставам в 6 ч. и пътувам един час до работата. Каквото и да е времето и колко и да е натоварено движението, се опитвам да се насладя максимално на природата около нас. Дори благодаря мислено, че имам очи, които могат да видят и да попиват всяко творение на природата. Опитвам се да съм заредена с положителна емоция и да се усмихвам дори и на намръщените и недоволни хора. В днешно време е доста трудно за работещите да съчетаят доброто настроение, отглеждането на деца и почивката. Затова през целия ден планирам точно как ще минат няколкото часа почивка. Живеем във времето на планирането и всичко трябва да е по график спазено, иначе се разваля цялата верига…
– Какво пазарувате?
– Старая се всеки ден да вземам плодове и зеленчуци. Наблягаме на салатите и, за съжаление, вземаме и по нещо сладичко…
– Каква бе последната ви покупка за вас лично?
– Направих си подарък за моя рожден ден преди 4 месеца. То бе едно пътуване до морето. Страхотно преживяване! Бих повторила този подарък…
– Кой ви е най-големият проблем?
– Неуредиците в държавата и нежеланието на хората за разбирателство и работа заедно. Под работа заедно разбирам точната и навременна комуникация за важни неща и съгласуваност в действията, за да бъде по-лесен и нормален животът ни.
– А проблемът на града?
– Градът ни има много голям потенциал, за момента неизползваем. Само на 60 км от София сме, а досега не съм чула да идват автобуси с екскурзианти и да обикалят нашите забележителности. Лошото е, че самите самоковци не познават забележителностите на града и запитани, не могат да отговорят на туристите. Замислете се самите вие – можете ли да назовете 10 места, където бихте могли да заведете свои приятели от друг град или място? А знаете ли нещо за историята на тези места? Липсва ни културна информираност.
– Така стигаме и до проблемите на държавата…
– За държавата… Преди няколко години бях твърдо националистически настроена. Вярвах, че мястото на българите е в тяхната родна държава. Но с всеки изминал ден моето мнение се променя, за съжаление, в негативна посока. Много трудно аз и моите връстници можем да се почувстваме желани от държавата. Управляващите, правителството, сякаш ни молят да напуснем тази страна. Но ми е интересно кой ще остане да ги храни?!… Вятърът на промяната ще издуха от България не само хората, които отиват да берат ягоди и да чистят риба, но и ценните кадри от здравеопазването и технологичната индустрия. Ние няма да усетим толкова рязката промяна, но след 50-60 години положението ще бъде плачевно. Не съм чула обаче някой да помисли за толкова дълъг период напред. Изборът остава личен за всеки от нас – точно как да постъпи…
– Коя беше последната ви стресова ситуация?
– Реално погледнато, нямам такава, но ме е страх за утрешния ден – дали ще запазя работата си или ще ми е последният работен ден, дали ще намериш подкрепа от хората около теб, ще можеш ли да си позволиш да закупиш нещата, с които да задоволиш потребностите на децата и близките си… Хубаво е да има някаква доза неизвестност, но не и да живеем в постоянно притеснение.
– Кога за последно ходихте на гости?
– Ако не беше приятната ми изненада от покана миналата седмица от едни приятели, може да се каже, че е било преди повече от половин година…
– С какви хора обичате да общувате?
– Имам широк кръг познати и малко, но важни за мен приятели. Обичам да общувам с хора, от които можеш да научиш интересни и важни неща за живота; хора, които успяват да докоснат душата ти, независимо дали сте на различна възраст или имате различно виждане. Дори не се страхувам от противоречието – все пак в спора се ражда истината… Но моето свободно време е оскъдно и понякога трудно се срещам с хората, с които бих искала.
– Кое ви е любимото занимание?
– Най-най-любимото ми е да лежа на плажа, да слушам вълните, да се наслаждавам, четейки книжка. Но това се случва по-рядко, отколкото имам желание. Много обичам срещите с приятели сред природата – да поседнеш на тревата и да послушаш шума на гората…
– Кога за последен път сте били на кино, театър, концерт?
– На кино – преди две години, но на концерт – преди седмица. На всички любители на приятната музика препоръчвам Pink martini. За всички хора – едно пожелание: колкото и да е бил труден денят ви, вечер изпийте по едно хубаво вино, послушайте хубава музика, изиграйте един танц с любимия човек. Имаме нужда от малко любов в тези студени времена…
– Гледате ли телевизия?
– Не. Нямам време.
– Какво четете?
– Книги и списания с познавателен характер. Препоръчвам списанията „Осем”, „Гео”, „Воаяж” и Knowledge.
– Добра случка, на която сте били свидетел?
– Полицията ми върна откраднатия телефон преди една година. Направо невероятно! Значи все пак може да се работи и да се постигат резултати, въпреки времето…
– Правите ли планове за бъдещето?
– Всяка вечер! И на сутринта се отказвам, защото не знам животът какво ще ми поднесе. Нали знаете приказката – ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за своите планове. Затова все повече се опитвам да се настроя според вътрешния ми глас.
– Предложете в заключение нещо на читателите…
– Мили читатели, колкото и да е труден животът и понякога да се сблъсквате с непреодолими за вас изпитания, помнете две малки, но важни спасителни поясчета – на японски думата „криза” означава и „шанс”. Така че всяка трудност ви дава шанс да извървите нова пътека във вашия живот. Изпитанията се изпращат на хората, които не подозират, че могат да се справят с тях. Вярвайте в себе си!

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*