Евелина Таинова: “Учителството ме прави щастлива всеки ден”

В навечерието на 24 май „Приятел” се обърна към няколко учители – и опитни, и млади, с молба да споделят какво ги вълнува около празника.
Евелина Таинова е родена на 29 ноември 1987 г. Завършила е ПГ “Константин Фотинов”. Дипломира се в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “История”. Завършва магистратура по “Финанси” в ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград. От септември 2012 г. е възпитател на петите класове в ОУ “Митрополит Авксентий Велешки”.
– Защо избрахте тази професия?
– Когато бях ученичка, много често съм си задавала въпросите: „Какво ли е да си от другата страна? Ако аз бях там, какво бих променила?”
Може би идеята да бъда учител първоначално беше просто любопитство, което имах възможността да задоволя, като наблюдавах работата на майка ми – Красимира Таинова, която е дългогодишна учителка. Но ето, че професията ми вече е факт. Опитвам се да разчупя представите на обществото, че учителите не са просто хората, които обучават, а че могат да бъдат хора, които изслушват и участват активно в живота на учениците, които все пак са деца и имат нужда от внимание.
– Кое ви прави щастлива от избора на професията и кое не ви допада?
– Да си учител не е само професия, а призвание. За съжаление, не всеки получава възможност да разбере какво е да си истински удовлетворен от това, което прави. Щастлива от избора ми на професията ме прави всеки един ден в училище, ден, в който изпитвам удовлетворение, че съм научила на нещо ново и интересно учениците. Всеки един ден се сблъсквам с различни ситуации и проблеми на децата. Това ме кара да бъда още по-отговорна и открита към техните проблеми. Като общувам с децата, се зареждам с положителна емоция и се мотивирам за бъдещата ни съвместна работа.
– Имате ли ученици, с които се гордеете?
– Разбира се! В моята група има деца, които много се трудят и съвсем заслужено са пълни отличници. Особено ме радва, че те дават пример на останалите – какви трябва да бъдат и как да постигнат това.
С групата участваме в най-различни инициативи. На 21 април всички заедно, с голям ентусиазъм и усмивки на лицата, почистихме градинката източно от Пожарната. В началото си мислехме, че ще свършим бързо, тъй като тревната площ изглеждаше сравнително чиста. Впоследствие обаче напълнихме двайсетина чувала с боклуци. Наложи се пожарникарите да ни помагат да ги пренесем до съдовете за отпадъци. Сложихме и лакирана дървена табелка с надпис, че мястото е почистено и призив към всички хора да се погрижат то да остане такова за по-дълго време.
В момента пък изготвяме албум на групата с моменти от живота ни в училище. При това този албум се прави с перспективата да бъде допълван през идните години със снимки от различни събития.
Гордея се и с второкласниците, с които по моя идея направихме мажоретен състав на нашето училище. Всички ученици бяха много ентусиазирани, наложи се дори да организирам нещо като кастинг, тъй като нямаше място за всички желаещи. Въодушевена съм от децата – въпреки ранната си възраст те се справят чудесно. С тях имахме няколко публични изяви, последната от които бе на 23 май, където поздравихме с танц бившите и настоящите учители в нашето училище на традиционната им среща.
– Какво е нужно според вас да се направи, за да се подобри образованието в общината и страната ни?
– Според мен трябва да има повече часове, в които учениците могат да развиват творческите си способности, да спортуват и да участват в различни изяви. Трябва да има и допълнителни часове, в които да имаме възможност да посещаваме обекти с научна или развлекателна цел.
Имам честта да работя с прекрасен и сплотен колектив, в който усещам силна подкрепа и който успява да ме мотивира с действията си да давам всичко от себе си всеки ден. С Деня на славянската писменост и просвета – 24 май, всеки българин трябва да се гордее. Този празник, както и всички останали, има своето минало, но и своето бъдеще. И ние, учителите, сме тези, които носим голяма отговорност за образованието на учениците ни, защото те са нашето бъдеще. С този светъл празник искам да поздравя ръководството на училището ни – г-жа Ирена Коцева, г-жа Елисавета Оцетова, г-н Христоско Чамов и целия ни колектив! Пожелавам на всички да бъдат все така всеотдайни, мотивирани от успехите на учениците ни и не на последно място да бъдат горди с професията си.