История, Култура, Новини, Статии, коментари

Един век от славната Булаирска епопея. Поклон!

На 8 февруари т. г. се навършват точно 100 години от победната Булаирска битка през Балканската война. В Самоков всяка година се чества тази славна победа. Ние сме единственият град, в който в памет на загиналите воини е построен не просто паметник или паметна плоча, а прекрасно читалище-паметник.
Определението самоковец или представител на самоковския гарнизон се превръща в синоним на авторитет. Самоковци при Булаир не само отстояват този авторитет, а го издигат на пиедестал, достоен за славата на българския войник.
Балканската война заварва Самоков като място на щаба на 2-а бригада от 7-а Рилска дивизия. Тук е дислоциран 22-и пехотен Тракийски полк. 7-ми дивизионен артилерийски полк също е на гарнизон в Самоков. В града ни е и дивизионната болница.
В периода 1904–1912 г. 7-а Рилска дивизия израства като едно от най-добрите бойни съединения на въоръжените сили на България. На нашите съграждани-воини според военностратегическия план се падат най-възловите позиции през Балканската война – 1912–1913 г. Турското командване решава да действа на Голиполското оперативно направление, откъдето минава най-късият път за обсадения Одрин. От своя страна Главното командване на Българската армия възлага операциите на полуострова именно на желязната и непобедима 7-а Рилска дивизия под командването на генерал-майор Георги Тодоров.
Полосата за отбрана е 130 км. При тази групировка на силите съотношението между 7-а дивизия и Булаирския турски корпус е следното:
в пехота: 21 турски табора срещу 13 български дружини, в кавалерия – три турски ескадрона срещу 1 български, в картечници – 24 турски срещу 12 български.
На 26 януари /8 февруари по нов стил/ 1913 г. Булаирският корпус тръгва в атака срещу нашите позиции. Около чифлика „Доган Арслан” се завързват много кръвопролитни схватки. В края на деня българите се поздравяват със забележителна победа. Въпреки неравните сили те осъществяват една от най-блестящите отбранителни операции по време на цялата Балканска война!
Особена тежка е нощта на 26 януари, когато след рядко кръвопролитни боеве, след няколко атаки и контраатаки, 7-а дивизия замръква при много неблагоприятна зимна обстановка. Уморени и изтощени, без огньове и завивки, войниците часови и животните замръзват и като безмълвни статуи падат в снега.
Най-тежки сражения водят 22-и пехотен Тракийски полк и 13-и Рилски полк. Десет десантни турски кораба бълват вълна след вълна турски войници, а други 5-6 миноносци заливат нашите позиции със снаряди. Турският напън обаче е напълно разбит и противниковите войски са върнати обратно на десантните кораби. Дори корабите попадат под ураганния огън на българската артилерия, която излиза и заема открити позиции.
След галиполския Булаирски бой заедно с други части от Главното командване са наградени 22-и пехотен Тракийски полк и 13-и Рилски пехотен полк.
На 13 март 1913 г. пада и т. нар. непревземаема Одринска крепост. От Чаталджа до Цариград са по-малко от 40 км. Пътят вече е открит!
На 10 януари 1913 г. се извършва младотурският преврат. Турция отстъпва, опитва да се реабилитира… В крайна сметка на 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор между България, Сърбия и Черна гора от една страна и победената Турция от друга.
В Балканската война загиват 24 401 български войници. От холера излизат от строя 60 хил. Към 60-65 % от животните вече не могат да се използват.
Опиянението от победата е голямо, но много са загиналите и от 7-а Рилска дивизия. Самоковци дават 261 свидни жертви – 197 от града и 64 от околните села.
Тежка е скръбта, тези имена никога не се забравят…
Чутовното име Булаир сега е обвито в тишина. Но едва ли има голям град в България, в който да няма улица с име „Булаир”. Дали всички местни жители обаче знаят защо тяхната улица е наречена така?
Балканската война е триумф на българското военно изкуство. В тази справедлива война бяха използвани от Българската армия за първи път във военната история: самолетът като бойно средство, за разузнаване и за правене на въздушни снимки; артилерията на открита позиция, като щурмова част, заедно с атакуващата пехота; младежи-доброволци.
Нека се преклоним днес с голяма признателност пред паметта на обикновения български войник, върху костите и праха на който все още я има нашата родина Българя.

Стоян Чапкънов
председател на Общинския съвет на Съюза на ветераните от войните
Денчо Денчев
зам.-председател
Елена Гълъбова
гл. специалист във Военния клуб – Самоков

Leave a Reply