Един век читалище в Драгушиново

Географската близост на Драгушиново до Самоков е онази предпоставка, която е била в основата и на голямата етнокултурна близост на техните обитатели. Ето защо по време на Възраждането драгушинци активно се включват в големите обществени движения на българите от Самоковско. Много драгушинци участват в борбата за църковна независимост, намерила своя апогей в изгонването на омразния на всички местни християни подкупен владика – грък Дели Матей.
Будни деца от селото се обучават в Долномахленското самоковско училище по модерната за епохата „взаимоучителна метода”. Жители на Драгушиново се включват в създаването на редица нови институции за българското и самоковското общество, призвани да удовлетворяват народния стремеж към напредък. Една от тези институции е читалището.
То е специфична, уникална, типично българска институция, възникнала в най-мрачната епоха за нашия народ, в която намира отражение невероятната способност на българите за самоорганизация в името на социалния прогрес чрез наука, образование, култура и обществена солидарност. Затова и не е за учудване, че твърде скоро след появата на първото читалище в Свищов читалища покриват цялата територия на българските земи.
В читалищата се предлагал достъп до достиженията на световната и националната култура, при това за всички. Типични читалищни дейности били предоставянето на книги; изнасянето на сценични постановки – обикновено от местни самодейци, които обаче не се притеснявали да играят и в пиеси на световни автори; организирали се концерти; често били изнасяни нравоучителни сказки…
Читалищата провеждали и различни ограмотителни и образователни инициативи. Изборният характер на ръководните им органи стимулирал демократичните нагласи сред българите, а благотворителната дейност за събиране на средства /главно за обучение на бедни, но будни деца в чужбина/ укрепвала чувството за общобългарска единна общност.
И читалището в Драгушиново, като останалите читалища по българските земи, било създадено от доброволци и самодейци. Първоначално дейността му се ограничавала с предлагане на немногото книги – предимно от пловдивски издателства, които били събирани и дарявани от странстващи из българските предели драгушинци. Книгите били съхранявани в дървен сандък в прицърковната пристройка, а селският свещеник, наред с всички други свои задължения имал и това – да предоставя книги на търсещите ги.
В зората на 20 в. в читалищната дейност активно се включили големите водачи на БЗНС в Самоковския край драгушинците Стоян Кабадийски и Васил Домишляров. Някъде по онова време в Драгушиново било изнесено и първото сценично представление от местни самодейци – пиесата на В. Друмев „Нещастната фамилия”. Ролята на дядо Вълко била изиграна по блестящ и неповторим начин от Игнат Домишляров, а в ролята на баба Рада се превъплътил Георги Домишляров. Ролевите имена на сценичните герои до такава степен грабнали обществената мисъл, че били превърнати от селските зевзеци в прякори, които следвали реалните личности до гроба им…
В края на 40-те и началото на 50-те години на 20 в. в сградата на старото кметство на Драгушиново – малко под днешния мост над р. Искър, било обзаведено за читалищна библиотека специално помещение. Одържавяването на читалищните дейности било съпроводено със значително обогатяване на библиотечния фонд, като книгите достигнали над 200.
В съзвучие с идеологическите поръчения за засилена работа със селските маси читалището организирало кръжоци със задължително участие за младежите, на които в извънработно време се разяснявала политиката на КПСС и БКП. Читалището организирало и практико-приложни образователни курсове по овощарство, шев и кройка, готварство, ограмотяване на малцината неграмотни от селото. Провеждали се кинопрожекции в училищното мазе. Често имало и самодейни танцови забави.
Като активни читалищни деятели по онова време се открояват Спас Милушев, Димчо Генов, Латинка Тоскова.
Изграждането на новото кметство на селото в края на 60-те и началото на 70-те години било свързано с предоставяне на читалището не само на помещения за библиотека, но и на салон за сценични дейности. Книгите в библиотеката се увеличили до около 1500. Библиотеката получавала и много от излизащите в страната вестници и списания. Библиотекар била Иванка Гъркова.
Читатели вече били не само почти всички ученици от селото, но и редица по-образовани хора, които търсели предимно трудно намиращите се в книжарниците книги от американски, френски, английски и немски автори. Най-чести посетители на читалищната библиотека били Снежана Генова, Мария Хаджийска, Свилен Попов, Атанас Пандурски.
В читалищния киносалон всяка седмица се прожектирали български и чужди филми. Били организирани и чести, различни по характер сценични представления.
Огромен принос за развитието на читалищната дейност в Драгушиново има дългогодишният и талантлив учител Райчо Златев. С негово съдействие е създаден самодеен фолклорен състав, който печели награди от много национални конкурси. Под негово ръководство читалищните дейци активно участват в съхранението на уникални фолклорни обичаи, свързани с честването на Коледа с присъщите за празника „мечкари” и сурвакари; с отбелязването на Васильовден и пръстенарството с типичните му „проричания за късмет”; с ритуалното къпане в Искъра на Йордановден за берекет и здраве на новозадомените невести; с ежегодното търсене и даване на прошка пред горящата купа на Простени поклади; с празнуването на патронния празник на селската черква – Тодоровден с единствените в Драгушиново курбани от раци и обяздвания на неоседлани коне; с ежегодното провеждане на селския събор на Богородица.
Всичко това превръща Драгушиново в уникален, жив и действащ етнографски музей на открито, посещаван ежегодно от много представители на различни медии, като и от обикновени българи, просто изпитващи желание да се докоснат до силата на животворящата и пречистваща връзка с българските корени.
Георги Хаджийски