Новини, Туризъм, Читателски

Един есенен ден из околностите на София

Десети октомври. Един есенен ден, който обаче по нищо не напомня за есента. И то след няколко дъждовни дни… Късметът е с нас този път – имаме щастието да се насладим на малко хладен, но изключително слънчев октомврийски ден.
И така, участниците в групата от Клуба на инвалидите тръгваме от Самоков, като посоката е София. Но не съвсем. Все пак сме в условията на пандемия. Всички сме с маски и умишлено избягваме да влизаме навътре в столичния град – там заразените са най-много.
Но и в околностите на София има интересни неща. Започваме от двореца „Врана“. По-точно от едноименния парк, тъй като самият дворец е в ремонт и не приема посетители. Имаме щастието екскурзовод да ни е лъчезарно момиче – Мария, студентка по ландшафтна архитектура.
Паркът е от времето на Фердинанд, като е създаден от видни австрийски и чешки градинари, които оформят облика му с редки наши и чужди дървета и храсти. Голяма част от тях се срещат само тук. Сега паркът е подарен от Симеон Сакскобургготски на Софийска община, чиято е изцяло грижата да го поддържа. Може би по-точната дума е да го съхрани във вида, в който се намира по наше време. Наслаждаваме се на изключително разнообразните и интересни иглолистни и широколистни дървета, на редки храсти, на стотиците видове растения, разположени по алпинеумите. Младата екскурзоводка ни показва интересни цветове, шишарки, снимани на телефона й, тъй като в момента не е възможно да се видят.
Стигаме и до самия дворец. Правим си снимки за спомен, разглеждаме го, макар и отвън, от всички страни. Информацията просто ни залива и тайно си пожелаваме отново да посетим този парк и двореца вече през друг сезон, когато ремонтът ще е свършил и цветното изобилие ще го е завладяло. Неусетно минават почти два часа. Беседата за нас е безплатна, както и самият вход.
Отдъхваме за малко и се отправяме към втория обект на нашата екскурзия –  Лозенският манастир „Св. св. Петър и Павел“. Един относително нов манастир, но много добре изграден и поддържан. Църквата е изключително добре обзаведена. Дворът на манастира изобилства от прекрасно подредени цветя, дървета и храсти.
Решаваме да поостанем малко, да си починем и да се подкрепим със сандвичите и закуските, които си носим. Правим си снимки пред портата на манастира и пред самия храм. С пълни очи от околната красота и с пълни души от допира с Бог напускаме това свято място и се отправяме към третата точка на нашата екскурзия – Ботаническата градина на БАН.
Никой от нас не я е посещавал и въпреки информацията от интернет, срещаме известни затруднения. На портала няма никой, указателните табели са много малки и не ни насочват правилно. След известно лутане все пак  намираме градината. Персоналът също не е особено любезен, въпреки че предварително сме осъществили връзка и сме посочили часа на пристигане и  броя на посетителите. Може би не сме улучили най-подходящото време за посещение, не сме очаровани И от оранжериите. Няма много цъфтящи цветя, както и не ни препоръчаха да ходим до розариума, който също не бил в цъфтеж. Известно чувство на неудовлетвореност се появява, защото човек неволно прави сравнения с предишните обекти, където ни посрещнаха  сърдечно и ни показаха всичко възможно. Иначе градината е наистина доста голяма по площ.
Като цяло все пак доволни, потегляме с автобуса към Самоков. Мислим си – пандемията доста наруши нашата клубна дейност, но дано нещата не се влошат напълно и дано имаме възможност за още такива красиви моменти в живота ни.

София Сотирова

Leave a Reply