История, Култура, Новини

Един музеен експонат на 120 години

Преди около 40 години започнах да се занимавам с подвързване на книги.
Още като студент бях привлечен за ученик-книговезец в старата антикварна книжарница на книгоиздателите “Братя Чипеви”. Първоначално шиех колите на малко дървено станче, а впоследствие почнаха да ме обучават да обрязвам книги и да монтирам корица. Това продължи близо една година /1953-1954 г./.
След установяването ми в Самоков през 1962 г. започнах да се занимавам със счетоводна дейност. През 1966 г. бях назначен за уредник на Историческия музей в града. Вечер, след привършване на служебните ми ангажименти, започнах да помагам на известния в Самоков книговезец бай Тодор Раковски, който живееше и работеше точно срещу музея. Тук често ми се налагаше да въртя голямото колел на ръчно задвижвания нож-гилотина. Веднага ми направи впечатление старинната машина и често се зачитах в монтираната на нея плочка, на която на немски език бе упоменато, че е произведена в Берлин, във фабриката на “Карл Краузе”.
Не мина много време и през 1968 г. аз започнах да се занимавам самостоятелно с книговезство. Даваха ми разкъсани книги от читалищната библиотека, а по-после и съграждани ми донасяха у дома книги за реставрация и подвързване.
Минаха десетина години. Вече чувствах, че трябва да се снабдя и с нож-гилотина. Тодор Раковски беше починал. Поинтересувах се за машината, за която стана дума по-горе. Една от дъщерите на бай Тодор – Мария Телийска, ми обясни, че малката й сестра Радка я е откарала в Пазарджик, където е и семейството й. Даде ми телефон и аз се обадих на Радка. Тя ми каза, че не я ползва, понеже имат други занимания, и може да ми я продаде. Уговорихме се за цената – 1200 лв. Помоли ме и да й откарам от Самоков каменни въглища – три тона. Съгласих се.
Наех камион, натоварихме въглищата и – право в Пазарджик. Направихме рокадото, уредихме си сметките и докарахме гилотината обратно в Самоков. Монтирахме я в мазето на къщата ми. Доволен бях, че не се налагаше вече да се моля на приятели от кооперация “Мальовица”, ЗРТ /Завода за регистрационна техника/, печатницата и др., за да извърша обрязване на книги.
С този нож-гилотина работих повече от 30 години. ЕГН-то ми порасна и сега се налага да се разделя с машината. А тя има приблизително следната история:
Когато през 1870 г. в Самоков е открито протестантско училище-колеж, едно от основните занимания на учениците било да изучават печатарство и подвързване на книги. В библиографския справочник на печатаните български книги е отбелязано, че в самоковската протестантска печатница са напечатани повече от 150 книги /повечето с религиозно съдържание/, много списания и пр. С тази гилотина са обрязвани всички книги.
Ръководител на печатницата няколко десетилетия е бил Стефан Баръмов, а в началото на 20 в. тук идва и работи и брат му.
Когато през 1928-1929 г. Американският колеж се премества в Симеоново, край София, старата печатница и гилотината остават в Самоков, като тях ги ползва Стефан Баръмов. Те са били монтирани в книговезницата на Тодор Раковски. През 1944-1945 г. семейство Баръмови се премества в София и гилотината остава при книговезеца Раковски. Така той работи с нея почти до смъртта си. После тя минава в ръцете на дъщеря му Радка, а от 35 години е при мен.
Този нож-гилотина е ползван в Американския колеж от 1890-1895 до 1929 г. След това – от 1929 до 1944 г., негов собственик е Стефан Баръмов, а по-късно – Тодор Яне Раковски, дъщеря му Радка и моя милост – Георги Михайлов.
Струва ми се, че тази машина има не малка историческа стойност – свързана е с протестантското движение у нас в продължение на 30-35 години. После попада у Стефан Баръмов – също протестант. След него я притежава синът на стария книговезец Яне Т. Раковски – бай Тодор и т. н.
В нашия исторически музей има малко експонати, свързани с протестантското движение. Няма ги отдавна сградите на Американския пансион. През 1945 г. изгоря салонът на колежа. Добре стана, че в североизточната част на бившия колеж преди известно време бе поставена паметна плоча, дело на Ротари клуб, колежа в София и музейния колектив.
Струва ми се, че този нож-гилотина трябва да намери място сред експонатите на нашия музей. Стойността му е не по-голяма от покупната цена – 1000-1200 лв.
Като бивш уредник на Историческия музей не желая този исторически експонат да го предам на отпадъци за претопяване.
Желая да си кажат думата и читателите, както и музейните работници в Самоков.
Георги Д. Михайлов

1 Comment

  1. Л.Геров

    Мястото на книговезската гилотина е в Историческия музей в гр.Самоков заедно с копие от тази статия, както и фотография на г-н Михайлов.

Leave a Reply