Новини, Туризъм, Читателски

Една невероятна почивка в града на Вела Пеева

Ръководството на клуба на пенсионера в Трети и Четвърти квартал отново организира почивка за членовете на клуба благодарение на председателката Зорничка Матина.
От две години клубът има дружески отношения с курортния комплекс на хотел „Деви“ във Велинград с управител Цвети Андонова. В офертата за почивката ни бяха включени закуска, обяд и вечеря на приемлива цена. Групата се състоеше от 21 души, колкото е броят на местата в микробуса с шофьор Боян Илиев, на когото пък благодарим за приятното пътуване и за отзивчивостта и търпението през цялото време на престоя ни.
Посрещнати бяхме радушно от Цвети, която се прояви не само като управител и домакин, но и като екскурзовод, а и като истински приятел. Настанихме се в приветливия хотел, намиращ се в кв. “Каменица“ и притежаващ всички екстри от басейни с минерална вода – външни и вътрешни. Времето също беше с нас – слънчево, предразполащо за плажуване, което се отразяваше добре след предиобедните екскурзии.
Съчетанието между почивка, процедури и ежедневни екскурзии бе наистина невероятно изживяване.
Първото ни посещение бе на тренировъчната база в Белмекен, която е съхранена в отлично състояние и позволява да се подготвят при добри условия българските спортисти. Разходихме се в м. Юндола, посетихме и Студентската база на Лесотехнческия университет.
Минавайки покрай яз. „Батак“, се спряхме да се насладим на водната шир и на изградената уникална подпорна стена в насипно състояние, както и на красивата природна картина.
И по време на пътуването ни до Пещера и Батак Цвети не преставаше да ни запознава с историческите и природните забележителности, със занаятите и производството в посещаваните градове, села и околности. Подробно за това сме написали в Паметната книга на клуба за сведение на идващите поколения.
На всички ще остане в съзнанието разказът за черквата „Св. Петка“ в Пещера. Не по-малко интересна бе разходката в м. Цепина с автентичната крепост „Перистера“ (Белият гълъб). В историята й се открояват годините, през които Цепина е столица на владетеля Деспот Слав. Крепостта „Перистер“ е реставрирана по програма през 2014 г. Посетихме и друг природен парк – уникалният „Цигов чарк“.
Батак! Кой не би посетил първо черквата–музей, съхранила черепи и кости на загиналите в Баташкото клане по време на Априлското възстание. Не можем с няколко изречения да опишем видяното, но великият Вазов най-добре го пресъздава в баладата си „Възпоминания от Батак“ /разказ от едно дете/: „От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?“… Детето, разказало за зверствата на башибозуците, е Иван Ганев. Издадена е и специална брошура от музея.
В с. Дорково посетихме Музея на животинския свят, обитавал преди векове това място. Впечатляваща бе черквата в селото „Св. Илия“, която е изградена от руски инженери и е умалено копие на столичния храм „Св. Александър Невски“.
Изпитахме истинско уважение към уредниците на Историческия музей във Велинград, където ни впечатли хубавата уредба. Освен композицията за патрона на града Вела Пеева, са отредени места и за големия оперен певец Николай Гяуров, роден във Велинград.
На път към парка „Клептуза“ се изкачихме на билото на хребета – там, откъдето се вижда целият град и където местната власт с помощта на европейски средства е изградила 27-метров метален кръст, който жителите и гостите на Велинград виждат от всяко място в града. От високото много добре се вижда и часовниковата кула в гр. Ракитово, гордостта на Чепинското корито. Пак на това място е и малкият гроб на главата на партизанката Вела Пеева, чиято история е толкова трогателна!…
Нашата домакиня Цвети организира и специални вечери. Проведена бе вечер на запознанството с участието и на групи почиващи от клуб „Надежда“ от Пещера с председател Райна Тотева и от клуба на пенсионера в гр. Гълъбово с председател Иванка Русева. Музиката осигури Цвети, а настроение струеше от всички нас. Посетихме и пиеса, представена от театрален колектив от Ракитово.
Когато се прибирахме пък от почивката, минахме през с. Ветрен дол. Там Боян Илиев ни изненада с посещение на Баткунския манастир „Св. св. Петър и Павел“, който е малко известен, а е опожаряван от турците два пъти – през 1657-а и през 1774 г.

От членове на Клуба на пенсионера в ІІІ и ІV квартал

Leave a Reply