Скъпи Дядо Коледа,
Когато вземеш в ръце писмото ми, не си мисли, че е поредното писмо с подробно описани подател, адрес (за доставка на подаръка) и купища искания. Не, това е една благодарност, че те има и носиш радост в нашите дни. Благодаря ти, че идваш с коледната песен и ни носиш искрица от звездите – искрица вяра в сбъдването на мечтите.
Знаеш ли, ако искаш да подариш и на мен нещо, добре, но не ми носи лъскави подаръци, а ми подари нещо невидимо. Нещо, което зная, че си ми подарил, както и ти го знаеш, но не и останалите хора.
Какво искам ли!?
Искам да могат слепите поне веднъж да видят изгрева – така ще могат да облекат надеждата си в лъчи и да грее до деня, в който самите те ще са в изгрева.
Искам да могат глухите да чуят поне нота от песента на птиците – така ще могат да летят със звуците до деня, в който самите те ще са в нотите.
Искам да могат инвалидите поне веднъж да тичат с ветровете – така ще могат при всяко докосване от вятъра да се изправят на крака до деня, в който самите те ще са вятъра.
Искам да могат бездомните поне веднъж да усетят топлината на огнището – така ще могат да я съхранят до деня, в който самите те ще изгорят в огъня.
Искам да могат сираците поне веднъж да получат майчина ласка – така ще имат утеха до деня, в който самите те ще са ласка за някого.
Иска ми се самотните поне веднъж да са сред хората – така ще са спокойни до деня, в който може би те ще се превърнат в самотата за някого.
Иска ми се нещастните поне веднъж да се усмихнат – така ще запазят следата от щастието до деня, в който някой ще открие в тях своето щастие.
Иска ми се болният поне веднъж да бъде докоснат от ангел, който да го излекува – така ще вярва в доброто до деня, в който самият той ще се превърне в ангел.
Толкова много ми се иска хората да са щастливи!
Иска ми се да подариш на слепия – букет светлина, на глухия – букет от звуци, на инвалида – букет от стъпки, на бездомния – букет от ключове за нов живот, на сирака – букет, поднесен от майчина ръка, на самотния – букет, поднесен от приятел, на нещастния – букет от усмивки, на болния – букет от здраве. Иска ми се на всички хора да подариш по един букет от сбъднатите им мечти, за да са щастливи.
А на мен ли!? Помисли първо за това, колко по-значими са за другите хора твоите подаръци, на тези, които наистина се нуждаят… За мен, моля те, ако ти останат малко време и магия – върни ми любимия! Ако все пак не го заслужавам, ще остана доволна хората около мен да са щастливи и това ще компенсира самотата ми…
Желая ти вълшебна коледна вечер и сбъдване на много мечти!
…Дядо Коледа със задоволство остави писмото на бюрото си. Свали очилата, от чиито стъкла му помахаха сълзи, и заключи, че не всички хора са егоисти и има личности, които се сещат да благодарят, за разлика от многото, които приемат нещата за даденост и хората за длъжници да направят нещо за тях.
Зоя Станкова
