История, Култура, Новини, Туризъм

Екскурзия ни пренесе във времето на Априлското въстание

Отдавна ние, туристите-ветерани от Самоков, имахме идея да посетим подбалканските градчета, свързани с историята ни отпреди Освобождението.
Потегляме на 27 април, в навечерието на 141-ата годишнина от Априлското въстание. По подбалканския път пътуваме като в тунел от свежа зеленина. В Клисура ни посреща паметникът на Боримечката. В музея сърцата уредничка ни разказва за героизма и жестоката съдба на клисурци по време на въстанието. Градът, дотогава заможен и проспериращ, е унищожен от турския башибозук. Малка част от населението се спасява в Копривщица. След Освобождението се завръща и изгражда отново градчето си на същото място.
Посещаваме и Павурджиевата къща, където е запазен битът на клисурци. Забележителни са розоварните, чрез които е добивано някога тук най-доброто розово масло в страната.
В Сопот ни посрещат 27 чешми с бликаща планинска вода. Смирено и със затаен дъх разглеждаме дома на Иван Вазов. Посещаваме истински светини – девическия манастир и училището на Рада Госпожина. Не пропускаме и църквата „Св. св. Петър и Павел”, разкошно изографисана. В метоха пък ни показват лозата, засадено лично от Васил Левски.
Само на 5 км от Сопот е по-големият град и общински център – Карлово. Смълчаваме се в къщата-музей „Васил Левски“. Не пропускаме и параклиса, където са изложени косите на Апостола. Сещаме се за Ботевия стих: „…какви е деца раждала, ражда и сега българска майка юнашка…“ Снимаме се и пред паметника на майката на Левски – Гина Кунчева. Развълнувани и вглъбени в себе си, се насочваме към историческия музей и паметника на Левски, където се правят честванията. Паметникът, макар и построен в далечната 1907 г., ни прави силно впечатление. Подпечатваме картите със 100-те национални туристически обекти, купуваме си сувенири и продължаваме.
Градчетата са близо едно до друго и са свързани исторически. Неусетно навлизаме в Калофер. Естествено, тук веднага ни привлича националният музей „Христо Ботев“ в парк „Ботевата градина“. И тук ни съпровожда усещане за преклонение пред величието на националния ни герой. Снимаме се и пред паметника на майката на поета-революционер – Иванка. Излизаме обогатени духовно и се насочваме към огромния паметник на Ботев в самия център на града.
Потегляме обратно. Нямаме много желание за разговори. Всеки е притаил в душата си впечатленията от историческите места. Такава екскурзия ни обогатява не само със знания, а преди всичко душевно и се помни за дълго, да не кажа – до живот…

София Сотирова

Leave a Reply