Новини, Обяви, Туризъм, Читателски, Шарен свят

Елате на Шишмановския събор!

Църквата на Шишмановския манастир

Бившето село Шишманово повече от половин век е под водите на яз. „Искър”. Шишмановци обаче и техните наследници по традиция всяка година в последната неделя на август се събират на събор край манастира „Успение Богородично”.
Искам да разкажа как протича един ден на този събор. Пиша цели два месеца по-рано, за да създам интерес у родолюбците и любителите на природата да го посетят. Може да не сте от Шишманово или наследници на шишмановци, но елате, за да подишате чистия планински въздух и да изживеете един емоционален ден. Емоциите добре влияят на здравето, подмладяват, разкрасяват и удължават живота.
…Няколко дни по-рано големите родолюбци са вече тук, пристигнали с коли, каравани, микробуси, мотори, велосипеди, дори пеша. Не липсват и рибарските такъми. От всички краища на страната, където живеят шишмановци, още от ранни зори потокът от коли и хора не спира. Гости на събора са и жители на Ихтиман, Самоков и София, на други близки градове и села.
Слизайки от колите, всички влизат в храма, за да оставят цветя и дарове, да запалят свещичка за здраве и благополучие. Измиват си очите от водата на аязмото край манастира пак за здраве. Легендата говори, че сляпо момиче, след като си измило очите с тази вода, прогледнало. Всички си наливат и в шишета от лековитата вода за вкъщи. Сега аязмото е благоустроено и украсено.
Този ден е необикновен – по-светъл от другите, защото е светло в душите на всички присъстващи, защото се намират на едно свято място, на свещената родна земя, където сърцата туптят по-силно, кръвта в жилите тече по-бързо, дъхът е учестен.
Всички шишмановци и гости са поздравени от манастирското настоятелство с „Добре дошли” и тържеството започва. Веселбата е в своя разгар: оркестърът от Костенец свири, певицата пее, пеят и други, които могат, вият се кръшните шишмановски хора от млади и не толкова млади съборяни, а аз ги гледам и им се радвам от сърце. Мнозина други – също.
Безспорно най-добрият играч е Дане Делията от Ихтиман. Където има хоро, има кой да го води – Дане Делията, разбира се. Той играе леко, като перце, с артистични маниери…
Често близките си определят срещи по микрофона и се унасят в сладки приказки, в спомени от предишни преживявания. Певците от Самоков също пеят шишмановски и други народни песни. „Който може, го може!”, казва народът.
Но „гладна мечка хоро не играе”. И за това настоятелството се е погрижило. Скарите задоволяват апетита, а има и традиционен курбан с месо от дарители, които всяка година се отчитат.
На никого не се иска веселието да свършва. Всяко нещо обаче си има и край /макар че някои остават още дни край манастира/.
Със смесени чувства на тъга и удовлетворение керванът потегля обратно към домовете. На добър път! До следващия събор…

Руска Чалева-Караджова
учителка-пенсионерка
Ихтиман

Leave a Reply