Новини, Политика

Емилия Драганова: “Един кмет трябва да е инициативен и да общува с хората”

Крайградското село Продановци сякаш живее нов живот след миналогодишните избори за местна власт. Вотът на жителите му определи на кметския стол да седне млада и амбициозна дама – Емилия Драганова. Няма и година от тогава, а едва ли е останал човек в селото, който да съжалява за избора. Драганова не само показа хъс за работа, но и доказа желанията и възможностите си с практическа дейност. Видимите резултати, каквото бе и предизборното послание на ГЕРБ към избирателите, в случая наистина оправдават лозунга – след близо 50-годишно прекъсване в началото на годината бе възобновено честването на Йордановден с Богоявленския ритуал в малката рекичка под Продановския рид, а по-късно през годината бе спечелен проект за ремонт на градинката в центъра на Продановци.
Най-силно впечатление обаче ми направи благодарственото читателско писмо на жители на Продановци наскоро, публикувано в „Приятел”, в което те изразяват мнение, че някои подобрения в селото са били чакани от дълги години. В личен разговор авторите заявиха, че по принцип са поддръжници на други партии, но в случая това не им пречи да признаят стореното, при това за кратък период, от кметицата Драганова. „Няма значение на коя партия е представител един кмет, важното е да е в ползва на своите избиратели и да служи на народа”, допълниха тогава окуражените местни жители.
Като представител на вестника се отправих към Продановци, за да се увери на място в тези думи и да видя дали наистина е настъпила положителна промяна във всекидневието на крайградското село.
Срещата с Емилия Драганова стана в обновената градинка пред кметството – с мотичка и метла тя се бе заела отрано със стопанисването на тревните площи. Дълъг маркуч пък изливаше живителна течност в съседните цветя, а специални съоръжения помагаха на пълзящи растения да надигнат глава в августовската жега. Скрихме се от парещите лъчи на слънцето под покрива на новоизградената беседка и започнахме по същество нашия разговор.

– Здравейте, г-жо Драганова! Нека започнем оттам – какво ви мотивира да се кандидатирате за кмет на Продановци през есента?
– Живея съвсем близо до центъра на селото и работя тук със съпруга ми от 16 години. Моето наблюдение е, че от десетина години абсолютно нищо видимо не се правеше за развитието на селото. Както всички са забелязали – специално центърът нямаше никаква поддръжка, а и като цяло нищо друго по-очевидно не се е направило. Не виждах никаква инициатива. Аз мисля, че един кмет трябва да е инициативен, да общува повече с хората. Наистина нашето село е малко, но си има проблеми като всяко населено място и те трябва да се решават. Смятам, че кметът трябва да е в услуга на своите съселяни, да им обръща внимание.
За малкото време, откакто съм кмет – осем месеца, смея да кажа, че вече има видими резултати в много отношения.
– Ние, българите, сме лъгани и подвеждани дълги години и като че ли сме свикнали на изборни неволи. Смятате ли да промените тази „практика”? Колко е важно доверието на хората?
– Според мен всеки, който се е нагърбил да отговаря за цяло село, не само вкъщи за домашните си, е поел тежка и отговорна задача. Искрено се надявам, че след като свърши моят мандат, ще има резултати, хората ще видят положителна промяна и ще са доволни от моето кметуване.
– Явно държите на родните традиции и обичаи, след като още в първата си година като кмет възродихте празнуването на Богоявленския ритуал. Впечатление на присъстващите тогава направи и красивата носия, която вие лично бяхте облякла…
– Обичам да се обличам в народна носия – трябва да поддържаме традициите, те са все пак нашата идентичност. Трябва да показваме на младите, че начинът да се запазим като българи е да не си забравяме традициите. Специално Богоявленският ритуал беше забравен в селото – казват, че е спрял да се празнува преди 40-50 години. Тази зима, по моя инициатива и с подкрепа на още няколко души от селото го възобновихме. Получи се хубав празник. Дойдоха много хора, всички останаха доволни и ни поздравиха. Имаше и голямо участие от страна на младежите – 12 деца скочиха в ледените води, решени да извадят кръста, а това не е никак малко. Надявам се в бъдеще да отбелязваме този празник всяка година.
– Какво друго свършихте от встъпването си в длъжност? Местни жители съобщиха за обновената градинка в центъра, за нови осветителна тела на входа откъм Самоков…
– Най-важното бе осъщественият проект за градинката в центъра, който спечелихме в рамките на конкурса “Обичам природата – и аз участвам” на Министерството на околната среда и водите и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/. Сега центърът ни придоби съвсем различен облик – всеки може да види, че има голяма промяна. В облагородяването на центъра участваха и много хора от селото, които помогнаха с доброволен труд. Събрахме се повече от 30 жени, когато почиствахме другата, северната част на градинката в центъра, която бе доста занемарена. Заедно изкарахме много боклук и градинката просто светна.
Участваха с доброволен труд и младежи, които положиха основите на новите кошчета, пейки и съоръжения… В градинката има съоръжения както за възрастните, така и за по-младите. Сложихме и фитнес уреди на открито. Надявам се придобивките ни да се запазят, а обстановката да става все по-красива. Вярвам, че ще донаправим започнатото и няма да допуснем то да се разрушава. Монтирахме и видеонаблюдение.
В началото на селото пък поставихме седем нови стълба с осветление – преди това не можеше да се види например къде е отбивката за Продановци… Това стана с помощта на Община Самоков, откъдето дойде съдействието за циментирането на стълбовете и за полагането на самата електрическа мрежа. Голяма помощ оказа и бригадата на Димитър Лобутов, която направи цялата изкопна част и отговаряше за пренасянето на стълбовете. Новото осветление на разклона е в услуга и на жителите на съседното село Райово.
– Кое сега смятате за най-големия проблем на Продановци?
– Най-големият проблем на селото ни си остава канализацията. Тук няма канализация и поради това нямаме и оправени улици, инфраструктурата не е добра, независимо че главният път се поддържа до някаква степен, изкърпват се дупки… Това е сериозен проблем и се надявам, че ще можем чрез Община Самоков да кандидатстваме с проект за решаването му. Има вероятност три села да бъдат включени в общ проект – Продановци, Райово и Широки дол, защото проектът е за населени места с над 2000 човека население. /Ето например Доспей – там се направи канализация преди 4 години и сега селото има вече съвсем друг облик./ Самият проект предвижда след канализацията да последва и асфалтиране. А като му се оправят на едно населено място улиците, то не остава кой знае какво друго за оправяне и поддържане… Надявам се през моя мандат да се осъществи канализацията – тази отколешна мечта на нашите съселяни.
– Продановци е едно от селата в общината с най-много щъркелови гнезда. Какво привлича красивите птици тук?
– Ние, жителите на Продановци, обичаме щъркелите, защото те са признак за чиста околна среда. Явно си намират храна и им харесва нашата атмосфера. Казват, че в градовете няма щъркели, защото там средата е по-замърсена.
– Има и други мнения, но все пак мнозина смятат, че Христо Проданов – Чакър войвода е от Продановци. Вече е подета идеята за издигане на паметник на Чакъра в селото ви и за събиране на дарения за тази цел. Как се отнасяте към това начинание?
– Със съпруга ми и със съдействието на предишния кмет Борислав Стаменов решихме през миналата година да възобновим курбана на параклиса „Успение на пресвета Богородица” край Продановци в края на август. Този събор не се бе провеждал от 3-4 години. Там започнахме дарителска кампания за изграждане на паметник на Чакър войвода. Събраха се доста средства – около 1800 лв., и смятаме тази година да повторим дарителската кампания. Проверих обаче как стоят нещата с построяването на един хубав паметник и се оказа, че тези пари са крайно недостатъчни. Явно ще са ни нужни още няколко години, за да съберем необходимите средства.
Голям радетел за издигането на паметник на Чакър войвода е Иван Мачунов. Той е дарител и на мястото за параклиса. Заедно с други хора от селото вложиха много труд за издигането на храма. Мачунов е ерудирана личност, занимава се и със скулптура, рисуване и др. Именно той предложи обелиск с бюст на Чакър войвода, нарисуван от друг скулптор. Не знам обаче дали ще можем точно този макет да реализираме или нещо друго, защото всичко зависи от финансовите ни възможности. Хубаво е евентуалният бъдещ паметник на Чакър войвода да бъде поставен в центъра. Имаме бетонов фундамент и може да се съчетаят двете неща, но нека стигнем дотам.
Преди 4 години бяха възобновени традиционните самоковски Чакърови празници по инициативата на клуба на любителите на историческо оръжие „Чакър войвода”. Честванията се разрастват всяка година. Много от участниците в клуба, включително и председателят Георги Николчов, са от Продановци. И аз им се радвам, автентични са народните им носии. Тази година ги поканих да открият празника на селото ни навръх Петровден. С топовни залпове те дадоха началото на празника, което наистина впечатли всички присъстващи.
– Ако бихме могли да заимстване нещо от телевизионното предаване „Господари на ефира”, които призовават хората, с които говорят, да обещаят нещо за бъдещето – вие какво бихте обещала на жителите на Продановци?
– Обещавам, че няма да ги разочаровам – каквото съм казала, ще го изпълня през моя мандат. И ще се стремя да бъда един успешен кмет за всички мои съселяни. Поставила съм си това като цел. А аз като си поставя нещо за цел – го изпълнявам.

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply