Живот, Новини, Статии, коментари

Живеем ли наистина?!

Колко коментари изчетох около изборите, колко мнения, колко емоционални и трагикомични, а тук-там интелектуални и не много, но все пак ги има – осъзнати изводи и факти.
Наистина ли повечето хора не виждат по далеч от носа си?! И да, и не, и двете са истина! Дали си гласувал или не, няма особено значение за разпадането на гнилата система от седемдесет и кусур години. Цялата държава е като в един човек, едно семейство, един квартал, един град…
Радвам се, че великолепната осморка се заформи… Сеирът е от тук насетне, на всекиго на гърба /не мислете, че ще е само за нас… народа!/. Не знаете ли, че и най-богатият, и най-властният, и най-най-най – си има проблем и, разбира се, за него той е най-важният и голям проблем!
Един безработен има проблем да си намери работа, човек с бизнес има два проблема – да намери служители и да управлява и двете /бизнеса и служителите/, един беден човек има много проблеми – здравето, храната, парите…
Интересно ми е как тази осморка ще се разбере да управлява?! Защото няма да се разберат, просто няма да върви познатият модел! Тези хора направиха всичко по силите си да използват една и съща схема през годините по избори! Виждаха, че плочата прескача, надраскана е от повторения, изкривена и свири твърде фалшиво, но продължаваха!…
А нима горкият народ не видя и не се наслуша на тази плоча?! Но не, ние, хората, трудно си учим уроците, и в старанието си да сме прави, вместо да си признаем грешката и да я поправим, предпочетохме да живеем в илюзията, че наготово ще е до безкрайност! Повярвахме със затворени очи или ако предпочитате… със заровена в пясъка глава… без да мислим за последствията от собствените си решения и действия. Е, наготовото свърши… Отдавна свърши! Никога не го е имало наистина!
Системата, която всички ние, без изключение, така охотно приемаме, бунтувайки се срещу непрокопсаните си и недоносени правителства, закони, наредби, покупко-продажби, работа, взаимоотношения, среда и държава!… Кого чакате и какво очаквате!?
Разпад от само себе си… ами честито, дочакахме го! Ако няма роби – няма да има и господари! Българите не се научиха, че безплатен обяд няма и всичко се плаща – не мислете само за пари! Човек плаща с времето си, здравето си, живота си! Ние всички сме в една задънена улица, от която не излизаме от години.
Кого избирате и какъв избор изобщо виждате в една улица без изход?! И Господ да слезе, няма да ни оправи! Правите ли разлика между помощ и оправяне?! Кой ще е този, дето ще направи за теб онова, което сам трябва да направиш?! Трябва ти кладенец и чакаш аз да дойда да копая?! Аз няма да ти помагам, ако ти стоиш и ме чакаш да копая. Но ако те видя, че си запретнал ръкави и копаеш….тогава без да ме викаш, ще дойда и ще копая заедно с теб!
Сеирът тепърва е и той няма да е никак лицеприятен, нито достоен, нито даже комичен. Но ще стигнем дъното напълно… и тогава или ще изплуваме нагоре, или ще се удавим. Който не се учи доброволно, се учи доброзорно, но така или иначе ще се научи!
Животът и с нас, и без нас ще продължава да съществува, но колко достойно и мъжки го живеем сега и днес?! Нима човек е толкова страхлив, че е готов на всичко за оцеляването си?! И каква ирония… пак си умира.
Тази наша страна – богата и пребогата, изобилна на плодородие, на планини и въздух, на вода, извори минерални, на подземни ресурси, на енергия и на духовност, на светци, учители, будни революционери и смели души – от всичко това ли се оплакваме!? Кой вместо вас ще се храни здравословно, ще работи здравословно, ще мисли здравословно, ще общува здравословно, ще полага усилия и грижи за всеки ден от живота си… Кой ще е този?!
На тези, които гласуваха – честито! На тези, които не гласуваха – честито!
Есента на народното недоволство ще се усилва. Всички ние сме част от проблема и част от решението. Вие коя страна избирате?! Няма свобода без отговорност и няма робство без зависимост. Иска ми се поне едно да съзнава човек – за какво всъщност плаща?! Безплатен обед наистина няма, а българинът иска все метър да мине! Няма такова понятие в природата, поне осъзнайте тази истина, приемете я, осмислете я… защото това ни чака!
Истинската трагедия не е в борбата за оцеляване, не е и в смъртта, а в доброволния отказ от правото на достоен живот! Помогни си сам, та и Господ да ти помогне! Не се страхувайте, че ще умрете, страхувайте се, че изобщо не живеете! Колко е нелицеприятна истината, мамка му!

Даниела Ангелова

Leave a Reply