Новини

Животът днес: “Намалете времето за компютрите и общувайте повече помежду си”

С о. з. подп. инж. Димо Димов, семеен, разговаря Надка Вардарова

– Как мина днешният ви ден?
– В домакински дейности. Изпратих внучката на училище, в градината погледнах докъде е стигнал разсадът, плевих, полях. Ходих до джипито да ми изпише лекарства за съпругата. Отделих малко време и за съседите си. Прегледах пресата, пазарувах…
– Какво обикновено пазарувате?
– Зеленчуци, млечни продукти и ако се е свършило нещо – оцет, олио, хляб – това, което е необходимо за храната на семейството. Ракия отдавна не съм купувал.
– Каква и кога бе последната ви покупка за вас лично?
– Хвърлихте ме направо в шах!… /Леко се усмихва и се замисля дълго/. През есента си взех есенно-пролетно яке.
– А за семейството?
– Оставил съм жената да преценява какво да купува. Основното е за внучката – обувки, шапки, клинчета. Ходи на училище, гледа другите деца и трябва да се съобразяваме с тези неща.
– Кой ви е най-големият проблем?
– Кой може да е? Винаги е свързан с децата, няма как.
– Защо?
– Защото живеят във времена, когато не са в чужбина, а безработицата у нас е висок процент.
– Проблемът на града ни?
– Според мен най-големият проблем е липсата на здрава икономическа градска база. Нямаме постоянни работни места, което лишава хората от сигурни приходи. Това ги кара да не са активни. Не е пълноценен животът им – нито почивката им е почивка, нито облеклото – облекло, нито храната – храна… Това принуждава хората, особено младите, или да бягат нанякъде, или все повече да свиват собственото си пространство.
– А проблемите на държавата?
– Липсата на истински български държавни мъже! Имаме много политици, президент… Ама твърде често чувам от тях: „Ама Брюксел така каза…”, „Барозо така каза…”. А българските интереси остават назад. Това е големият проблем. Всички, които ни управляват: „О кей, сър, о кей, сър!…” Но това нас не ни грее!
– Коя беше последната ви стресова ситуация?
– Ама в какъв план – личен, семеен, държавен? Цяла колекция са ми, не зная коя да извадя /усмихва се тъжно/. След Нова година всъщност – когато разбрах, че проблемите се задълбочават, а средствата за решаването им са все по-оскъдни.
– Кога за последно ходихте на гости?
– На 25 октомври миналата година бях в родния си край – при брат, сестра и братовчедите.
– С какви хора обичате да общувате?
– С ненатрапчиви, хора с положителен заряд, такива, които не говорят лошо за останалите. Приятно ми е общуването с хора дейни, земни и… оптимисти.
– Кое ви е любимото занимание?
– Да научавам нещо ново, попълващо онова, което вече знам.
– Кога за последен път сте били на кино, театър, концерт, мач?
– На баскетболна среща в спортната зала. Играха „Рилски” и „Черно море”. Самата динамика на срещата, отношението на публиката към играещите, радостните реакции на децата направиха атмосферата жива, интересна.
– Гледате ли телевизия?
– Да. Обикновено новини. Ако съм сам, гледам „Хистори”, „Дискавъри”, български филми отпреди 30 години. В старите наши филми има диалог, динамика, душевност. В новите… фалш, секс и рокендрол, както казваха, наркотици. Отблъсква ме това.
– Четете ли?
– Обичам да чета. Историческа художествена литература най-вече. „Преспанските камбани”, „Осъдени души”… Това са книги, в които е отразено вярно времето. Криминале мога да изчета за един ден, но „Осъдени души” мога да я прочета три-четири пъти. Лошото е, че не познавам новите сериозни автори, явно има и добри. Иначе на вестниците единствено заглавията преглеждам – тая боза вътре не ми се чете. Само ако има нещо за известни личности. Преглеждам и забавната страница – судоку, кръстословици…
– Добра случка, на която сте били свидетел?
– Бях в София. Търсех някакъв адрес. Попитах трима мъже, които пиеха бира. Единият от тях вдигна телефона си, звънна някъде, осведоми се и ме упъти. Когато се опитах да го почерпя за благодарност, той ми отговори: „Аз това го дължа. Бях шофьор и в Пловдив ми се наложи да търся някаква улица. Един като вас запали москвича си и ме заведе до мястото, на което трябваше да съм. Каза, че иначе сам няма да се оправя. Карах след него. Имам да си връщам доброто…”
– Правите ли планове за бъдещето?
– Не.
– Защо?
– Е, как защо?!… Всички живеем вече ден за ден. Вие планирате ли да почивате, да…
– Предложете нещо на читателите…
– Читателите го знаят, но няма как да го спазват – намалете времето за компютрите и общувайте по-често помежду си. Вещите бързо се износват и лесно се забравят. Животът е хора и взаимоотношения!

Leave a Reply