Живот, Култура, Новини, Статии, коментари

Животът днес – “Намерихме портмоне и ходихме до Дупница да го върнем…”

Живеем в наистина трудно време, макар че малка прослойка или не го усеща, или не иска да го забележи. Как да станем съпричастни едни към други в общата ни тегоба, как да си помогнем – било със съвет, било с думи за подкрепа, ще се опитаме да го направим с новата ни рубрика «Животът днес». Ако пожелаете, отговорете и вие на зададените въпроси и донесете или изпратете отговорите в редакцията.

Марина Маринова

– Как минава един ваш ден?
– Ежедневието ми е почти еднотипно. Първото, което правя сутрин, е да приготвя закуска на моя приятел, да му изгладя дрехите. След като тръгне на работа, лягам да поспя още час-два или изобщо не лягам, хвърлям едно душче, пия „3 в 1”, ровя се малко в нета – фейсбук, поща, готварски форуми и др. След това продължавам с къщната работа – миене на чинии, чистене и накрая – любимото ми готвене. Следобед, ако ми остане свободно време – гледам телевизия, а ако някоя приятелка е свободна – излизаме да се видим, но това в последно време е все по-рядко, тъй като вече живеем извън града. Вечер чакам с нетърпение да се върне половинката ми. Събираме се всички заедно – вечеряме, гледаме телевизия, учим, помагаме си кой с каквото може…
– Какво пазарувате през деня?
– Предимно хранителни продукти и то най-основните – хляб, мляко, яйца, сирене – неща, без които не може моето семейство.
– Каква и кога бе последната ви покупка за вас лично?
– На Коледа, домашни чехли – такъв бе подаръкът и за останалата част от семейството ми.
– Кой ви е най-големият проблем?
– В момента най-големият ми проблем е, че съм без работа и съм в тежест на семейството си.
– А проблемът на града и страната?
– Предполагам същото и най-основното – безпаричието, недостатъчните средства.
– Коя беше последната ви стресова ситуация?
– Наистина беше стресова – като видяхме сметката си за ток: 220 лв.! При една и съща консумация в сравнение с предходния месец сега е два пъти и половина нагоре…
– Кога за последно ходихте на гости?
– Преди две седмици.
– С какви хора обичате да общувате?
– На първо място с позитивни! А моите приятели са точно такива – обичам приятелите си и не мога без тях! Не обичам хората, които злобеят, завиждат и търсят вина у всички останали.
– Кое ви е любимото занимание?
– Когато съм свободна – да готвя, да експериментирам с рецепти, които съм си набелязала от сайтовете – всеки ден ги следя.
– Кога за последен път сте били на кино, театър, концерт, мач?
– На кино не помня точно от кога не съм била – това означава доста отдавна. А на театър бях през септември – беше с благотворителна цел – да помогнем на деца, нуждаещи се от скъпо лечение. Постановката беше „Малкият принц”. Трупата обиколи цяла България, за да събира средства.
– Гледате ли телевизия?
– През деня обичам да гледам предаванията на 24 KITCHEN, а вечер – по някое сериалче или филмче.
– Какво четете?
– По принцип не обичам вестници. Чета предимно книги.
– Добра случка, на която сте била свидетел?
– Преди две седмици моят приятел намери портмонето на един човек от Дупница – вътре с кредитни карти, документи и други ценни неща. Тогава дори не се поколебахме и отидохме до Дупница, за да му го върнем лично. От една страна, защото не ни се занимаваше с обяснения в полицията – къде, кога и как сме го намерили, а от друга, защото вътре имаше документи, показващи, че човекът пътува постоянно извън страната. След като му го занесохме, се оказахме прави – на следващия ден е трябвало да пътува за Италия, а беше събота или неделя – не помня точно. Човекът остана много доволен, а и ние също.
– Правите ли планове за бъдещето?
– Не обичам да правя планове!
– Предложете нещо на читателите: съвет, любим девиз, рецепта, книга, виц…?
– Имам няколко любими цитата, които съм превърнала и в мое мото:
„Бъдещето принадлежи на онези, които вярват в красотата на мечтите си!” – Елинор Рузвелт; „Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам!” – Паулу Коелю; „Здравето не е всичко, но без здраве всичкото е нищо!” – Артур Шопенхауер.
А ето и една истина, която искам да споделя с всички и да накарам всеки да се замисли:
„Най-голямата спънка — страхът.
Най-лесното нещо — да се заблудиш.
Най-голямата заблуда – че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното нещо – да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото – да угодиш на всеки.
Най-глупавото – оправданието.
Най-голямата грешка – да паднеш духом.
Най-голямото поражение – да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини – егоизмът.
Най-хубавото развлечение – работата.
Най-полезното нещо – опитът.
Най-безполезното нещо – мързелът.
Най-лошото поражение – отчаянието.
Най-необходимото – домашното огнище.
Най-верните приятели – родителите.
Най-големите дарители – учителите.
Най-добрите учители – децата.
Най-големият ти враг – ти самият.
Най-опасният човек – лицемерът.
Най-лошият съветник – гневът.
Най-коварните чувства – омразата и завистта.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-големият успех – да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятният недостатък – лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш – от проблемите.
Най-първата необходимост – общуването.
Най-краткият път – правилният.
Най-дългият път – да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък – прошката.
Най-добрата защита – усмивката.
Най-приятното усещане – вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие – изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование – предателството.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опитът и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си – умът.
Единствената реалност – любовта.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулиращият дар – надеждата.“

Записа: Яна Василева

Leave a Reply