Култура, Новини

Живот сред гората и музиката

За инж. Георги Чапкънски, ръководителят на Общинското лесничейство, гората е вторият му дом. Дори място, където прекарва повече време, отколкото у дома. За него дърветата са като деца, за които трябва да се грижи, за да растат, да ги пази, за да останат и в бъдеще.
Роденият в Радуил Георги завършва средно образование в самоковската гимназия – математическа паралелка. През 1985 г. завършва Лесотехническия институт в София и от тогава отдава живота си на гората.
През 1975 г. диригентът и ръководител на оркестър Асен Попвасилев го приема в мандолинния състав и едновременно с това и в певческата група.
На среща в Руския клуб наскоро инж. Чапкънски говори подробно, искрено и прочувствено за себе си и за своята любима работа.
„Като студент бях във Воронеж, където имаше прекрасни учени. Още от времето на цар Петър в Русия се обръща голямо внимание на горите като неоценимо богатство. Самоковското лесничейство беше първото общинско. Цели 20 години се водеха дела за собственост. Тук бяха най-добрите гори, особено в Боровец, с всякакви видове дървета. И сега са в сравнително добро състояние. Имаме и разсадник. Преди години имахме и най-доброто лесовъдство в Европа. Някога много се залесяваше от деца, младежи, възрастни”, разказа Чапкънски.
Същевременно той изрази тревогата си от зачестилите през последните години и десетилетия бракониерски набези в гората. Дългогодишният лесоинженер си спомни, че навремето е имало много предприятия, ромите са намирали работа и препитание, а някои дори са били носители на ордени и други отличия за успешна трудова дейност. За съжаление, сега положението в това отношение е много по-зле…
Г. Чапкънски е и член на вокално-инструменталния състав „Лунни лъчи” към читалище-паметник „Отец Паисий”. Свири на мандолина и пее. Заедно с колегите си Стоян Пашов, Цветан Ангелов и Георги Машов озвучават прекрасните стари градски песни на групата, които също са негова страст. Вкъщи пък обичал да свири и на пиано.
На срещата Георги Чапкънски поднесе китка от чудесни руски мелодии. Накрая получи цветя и подаръци, а след това написа в летописната книга: „На моите приятели от Руския клуб пожелавам здраве и много приятни преживявания по всяко време!”

Димитрина Божилова

Leave a Reply