Баскетбол, Новини, Спорт

Ж. Златанова: В спорта не се лежи на стари лаври, всеки ден трябва да се доказваш

Жаклин Златанова

Бившата състезателка на БК „Рилски спортист” Жаклин Златанова:
В спорта не се лежи на стари лаври, всеки ден трябва да се доказваш

Една от най-добрите български баскетболистки Жаклин Златанова е родена на 25 септември 1988 г. в София. Дъщеря е на дългогодишната националка и носителка на КЕШ /Купата на европейските шампиони/ с „Левски Спартак” Красимира Банова.
През пролетта Жаки подсили „Рилски спортист” в плейофите от държавното първенство. В двата четвъртфинала с „Монтана” 23-годишната състезателка записа на сметката си невероятните 63 точки и 24 борби.
През новия сезон Златанова ще е част от европейския вицешампион „Ривас Екополис” /Испания/, с който подписа договор наскоро. По този повод Златанова даде и интервю пред сайта bgbasket.com.

– Жаклин, кога влязохте за първи път в залата?
– Имам ранни спомени от зала „Сливница” в София още от времето, когато майка ми играеше в „Левски”. Започнах да тренирам, когато бях на 9 години, в школата на „Кремиковци”. Майка ми беше първият треньор. Същата година станахме шампионки във Велико Търново в моята възраст.
– Майка Ви Красимира Банова е сред големите имена в българския баскетбол. Какво взехте от нея?
– Тя ме изгради! Това, което съм, е благодарение на нея. Винаги ме е учила, че големите спортисти са благородни и се жертват в името на отбора. Възпита ме на скромност и трудолюбие. В големия спорт не се лежи на стари лаври и всеки ден трябва да се доказваш.
– Какво си спомняте от престоя си във френския „Тарб” и допира с голямата Поли Цекова?
– Попаднах там едва 15-годишна. В „Тарб” се калих като характер. С легендата Полина Цекова се засякох за една година, защото тя отиде да играе в друг тим – „Мурен”. Помня я винаги усмихната, пълна с шеги, разговорлива и ведра. За качествата й на баскетболистка е излишно да говоря. Успехите й го доказват сами.
– Вярно ли е, че селекционерът на националния отбор Хосе Мария Бусета борави с доста нестандартни методи в работата?
– Това е четвъртото ми поредно лято с него. Всеки път Бусета ме изненадва с нещо ново. Докато тичаме на стадиона, той бяга наравно с нас и заплашва, че която състезателка остане след него, ще повтаря. Преди две години в Правец например се оплакахме от високите температури в залата. За да ни мотивира, Бусета разлепи табелки около терена с надпис: „Жегата е наш приятел!”. Винаги ни показва позитивното в трудните ситуации. Не мога да кажа лоша дума за него.
– Какво Ви впечатлява в живота във Франция и Испания и какво Ви липсва от България?
– Животът в чужбина е част от работата ми. Опитвам се да се адаптирам възможно най-бързо. Най-добре ми е, разбира се, у дома, в България. Когато и да се прибера, вкъщи винаги ще ме чака някой и винаги има нещо сготвено специално за мен. Имам невероятно семейство, което ме подкрепя и ме чака с нетърпение всяко лято. Това най-много ми липсва през сезона.
– Коя е любимата Ви храна и къде обичате да почивате?
– Обожавам суши и съм фен на сладкото. Мога да погълна промишлени количества шоколад. Почивам в България, защото се чувствам спокойна и безгрижна. Покрай националния отбор не ми остава много време за почивка, но ми се ще да опозная различни култури. Най-вече будизмът като възприятие към света и като начин на живот.
– Кой елемент от играта Ви e бил най-труден за усвояване?
– Във всеки мач, който играя, си давам сметка колко малко неща зная и колко много искам да науча. Често съм нервна и несговорлива преди важен двубой. Може би най-тежко преодолявам психическата бариера в трудни моменти. Полагам усилия да каля психиката си, защото тя е най-важната частица от живота и кариерата на професионалния спортист.
– Кои спортисти будят възхищение във Вас?
– Следя с интерес НБА и подкрепям „Оклахома Сити Тъндър”. Харесвам Кевин Дюрант и Блейк Грифин. Не мога да кажа, че се възхищавам на никого от популярните спортисти. Днес спортът е комерсиално явление и е изгубил ценностите си. Има един клип в интернет, който разказва историята на баща и парализирания му син. Двамата завършват на второ място в състезание по триатлон. Всеки път, когато гледам видеото, очите ми се пълнят със сълзи, побиват ме тръпки. Тяхната история буди възхищение и е доказателство, че човек сам решава докъде се простират възможностите му.

Leave a Reply