Култура, Новини

Ж. Колев: Безизходицата – това е драмата на българина днес

Живко Колев

Поетът Живко Колев:
Безизходицата – това е драмата на българина днес

Преди години беше достатъчно да включим радиото или телевизора, за да чуем по няколко пъти на ден името на Живко Колев. Под перото му са се родили над 900 текстове на песни, сред които хитове като “Големият кораб минава”, “Джалма”, “Клоунът”, “Бързам, нямам време”, “Светица и грешница” и др. Има издадени 4 стихосбирки.

– Имаме все още ценности, но нихилизмът смазва всичко. Последните години показаха, че трябва да се простим с илюзиите. Едва ли ще постигнем благоденствието лесно и бързо. За съжаление, оказа се, че за прехода ще ни трябват навярно още години.
Разединението ни пречи да вървим напред. Ние непрекъснато се делим. Докато не започнем да мислим всички в една посока, няма да има оправия за нас. Много хора вместо да направят нещо полезно тук, избират лесния път – да избягат в чужбина. Над един милион българи вече не живеят в България и този процес явно ще продължава. Но преходът в съзнанието е най-важното, което трябва да ни се случи сега.
Обикновено всеки човек се връща с носталгия към детството и младостта. И колкото да са били страшни тези 45 години, в които сме живели, нашето детство беше по-чисто, по-искрено, по-безоблачно, имаше повече игри, повече простор, повече хоризонти имаше пред нас. Малко или много ние се връщаме към тези спомени, дали в сънищата, дали в момент на самота. За съжаление, в младостта и детството на днешното поколение тези неща ги няма. То вече се технократизира, като света и времето, в което живеем. Сега децата са затворени пред компютрите, което не е хубаво – лишава ги от романтиката, от това един ден да имат своите спомени.
…Аз не бих могъл да живея в чужбина. Издържал съм по 2-3 месеца най-дълго в чужбина, но просто не мога да си представя да остана там завинаги. Може би това е за по-млади хора, които по-лесно се адаптират и са по-космополитни.
Не всичко, разбира се, е в тъмни краски, но като претегля нещата, повече надделява песимизмът. И ако накратко трябва да кажа, той идва от несигурността за бъдещето.
Безизходицата – това е драмата на съвременния българин днес. Разходите за битови нужди в нормалните страни са около 2 процента от семейния бюджет. Тук сметките растат на всеки 5-6 месеца и просто мачкат самочувствие, психика, здраве. Здравната ни реформа например не се реализира, лечението е трудно и скъпо. Както впрочем и всичко друго.
Оказа се, че преходът ще е много по-дълъг, мъчителен и сложен, отколкото очаквахме. При все че членството ни в Евросъюза се отрази положително, дори и след 20 години българинът ще бъде беден, изтерзан и нахален. Гурбетчийството ще продължи и ние ще облагородяваме другите нации, докато нашата ще се топи. Мечтаната средна класа ще е все още мираж, така че делението на много богати и много бедни ще изпъкне още повече.

Из интервю на Милена Миткова във в. “Над 55” /със съкращения/

Leave a Reply