История, Култура, Новини, Статии, коментари

Заветът на поета

„Велик народ дела велики твори.
В книгите еднаж ли туй съм чел?
Но туй, народ, което днес ти стори,
до днешен ден светът не е видел.”
Стихотворението „Велик народ” на Иван Йончев е посветено на битките при Лозенград, Люлебургас и Одрин по време на Балканската война.
Всеки народ има своята славна история. Ние, самоковци, също сме дали своя дан в написването на тази история.
Пиша тези редове, защото на 8 февруари се честват 100 години от една славна епопея, от една победа на българския дух и българското войнство.
От името на читалище „Младост” и Военния клуб ми се ще да възкресим този подвиг на самоковските мъже и млади момчета, сражавали се героично при Булаир през Балканската война – както опълчените на Шипка.
Поетът Иван Йончев е със самоковска жилка в рода си. Талантливото творчество на този безумен родолюбец надживява цял век. Вървейки по улицата в града ни, носеща неговото име, нека точно в тези дни всеки, поне за миг, отдаде почит и към този наш даровит съгражданин, отишъл си съвсем млад, но възпял българската победа с неувяхващия марш „Един завет”. Знае го всеки, който е бил войник, но ми се ще да го знаят и днешните млади хора, които не ходят войници:
„Един завет оставили са нам дедите,
велик завет, написан с кървав меч
– деца на родний край, пазете си земите
от подъл враг кат зеницата на очите –
бранете ги от близо и далеч.”
Лирик и пламенен родолюбец, Йончев ни е оставил скромно творчество, но то се пее и връща при нас винаги, когато става дума за България и любимия роден край. Колко силно и същевременно нежно е изразил той всичко това:
„Как бих желал сега да бъда млад орел,
да литна в небеса с криле широко развяни!”

Лили Шуманова

Leave a Reply