Новини

Защо българите не успяваме?

Станислава Драганова

Като че ли ние, българите, сме по-различни същества от хората от другите народи. Уж сме от един и същи вид, а някак май не сме замесени от едно и също тесто с останалите. Външно всичко ни е наред, но колкото и да опитваме да се приобщим, все не ни се получава, искаме живота на истинските европейци, имаме възможността да реализираме това желание, но изглежда нещо ни е в повече или пък друго не ни достига. Не мислим като останалите, затова и не можем да успеем да живеем спокойно и хармонично. Възприятията ни за света и някои основни житейски области са коренно различни от тези на останалите народи.
Основното ни вероизповедание е едно от най-масовите в света – християнството. Но макар да сме го приели преди повече от 10 века, за нас догмите и нравоученията му са чужди. Все още сме близки по-скоро до езическите обичаи. Изконните християнски ценности не съставляват нашата народопсихология. Любовта към ближния и смирението са ни чужди. Загърбили сме вярата в доброто /ако въобще някога сме я имали/ .
Ако е вярно твърдението на Оскар Уайлд „Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му”, тук навярно душите ни са от необработен въглен. Ние винаги се питаме защо съседът, приятелят, познатият има повече радост в живота си от нас, защо не сме ние най-облагодетелстваните. Заблуждаваме се, че всичко заслужаваме и че сме най-достойните, но не се замисляме, че Вазовата фраза „и ний сме дали нещо на светът” с времето все повече се обезсмился, защото продължаваме да лежим на стари лаври. Не мислим за другите, за по-нещастните от нас и как можем да им помогнем. Всички сме вперили поглед нагоре, към богатите и се опитваме да ги стигнем, но очевидно не сме заслужили да бъдем сред тях.
За нас основното е материалното. Духовното остава някъде зад всичката ни злоба, мъка, умора, безизходица. Стремим се към парите, които отъждествяваме със сигурност и спокойствие /което е наивно и погрешно/. Мислим, че всичките ни проблеми се решават с пари. Да, капиталите тласкат света напред и винаги са го задвижвали. Но нали сме хора, а не животни, за да се избиваме за хартийки. Има и друга страна на живота, духовна. Може би ако се обърнем поне за ден към нея и отделим повече внимание на отношението си към хората, към себе си, към живота, решенията на проблемите ни ще дойдат без дори да сме ги търсили.
Животът е игра – той сякаш е едно гигантско монополи, а светът – огромна платформа, на която играем ние, хората. Естествено, парите са в основата на цялата игра, но играчите ги получават, когато заслужат, когато хвърлят добър зар. Българите сме тези, на които все ни се иска да измамим банката и да вземем повече пари, да напреднем в играта с хитрост, не спазвайки правилата, някак точно ние да спечелим, защото сме „богоизбрани”(от Бог, в когото дори не вярваме искрено). Освен че опитваме винаги да заобиколим правилата на играта, не умеем дори и да се забавляваме в нея. Все нещо за нас ще е несправедливо или ако правилата ни харесват /в случай, че ни позволяват малко волности/, обръщаме играта на свободия, анархия. Не умеем да играем, да се радваме на малките неща в живота, да сме доволни от това, което имаме.
Все не успяваме да сме щастливи, защото никога нищо не ни е достатъчно. Гледаме на живота само от своята малка и незначителна камбанария и не се замисляме, че светът не е създаден да работи само в наша полза и че за всяко получено нещо трябва и ние да сме дали нещо от себе си.

Leave a Reply