Живот, Новини, Статии, коментари, Читателски

Защо България „върви наникъде”

Ако някой ми каже, че страната ни върви добре, по европейски, направо ще се озадача, ще се уплаша да не би да съм ослепял или пък оглупял. Сега, когато световната криза отмина, и другите европейски страни поемат по своя път, като осигуряват достоен живот на своите граждани, нашите сънародници се скитат немили- недраги по чужбина, за да осигурят насъщния хляб на останалите все още близки в България.
А тука – нищо ново, демократичната ни икономика едвам диша. Видно е, че голямата част от нея се състои от малки дюкянчета, едни разположени в мазета като sex-shopove и магазинчета за алкохол, а по-успелите са се разположили на първите етажи на жилищните сгради.
И как да диша, като много малко са хората, останали в страната. Обичайна мила картинка е млади продавачки сутрин с кафе и цигара в ръце да са клекнали на припек в неприлични пози пред дюкянчетата и да се оплакват от липсата на клиенти една на друга. Как да има клиенти, като повечето хора са на гурбет, а някои по-късметлии са се преселили и на по-щастливи места, като „Ридо”! Видно е и с просто око, че намаляха хората и колите по улиците. Статистиката откри, че при преброяването ни са допуснати грешки – населението било със 170 хил. по-малко. Нищо чудно да сме и с 1 млн. и 700 хил. в минус от официалните данни…
За да сме на това положение, причини много. Нямам претенции, че откривам топлата вода. Ето една от тях, която доунищожава останалите тука ентусиасти.
Историята е банална. Млад специалист е безработен и си търси работа. Нищо ново. Всичко е както трябва, в реда на нещата. При официално висока безработица, достигаща в някои населени места до 50-60 %, а неофициално и повече, няма нищо странно. От време на време се появява някакво съобщение, че се търси „еди какъв си специалист”. Нашият герой с една найлонова торбичка в ръка тича, като се надява, че ще го вземат на работа. В торбичката е сложил дипломи от най-различни курсове и центрове, колежи и университети, може дори и от чужбина. Явява се на така нареченото „интервю”. А то обичайно се състои от няколко въпроса. С любопитство му преглеждат колекцията от дипломи. Шефът може и да не цъка с език. Но задължително присъства завоалиран въпросът: „Кой те изпраща тука?” Кандидатът е изненадан и направо неподготвен. И накрая му обясняват, че ще се обадят за резултата, а той да чака, ако си няма работа.
Вечерта другият член на семейството – съпругата или съпругът, като чува разказа, възмутен от зададения въпрос „Кой човек те изпраща?”, крещи възмутено:
– А ти – да си улав(а), не си. Защо не им каза: „Изпраща ме Б. Б. или С. С.!?…
Нищо ново. Който има вуйчо владика, ще стане поп, който няма, няма да стане поп. Мила родна картинка! Затова пак според статистиката всеки четвърти завършил специалист напуска страната. А както казваше един мой бивш колега, „като се умножи с „поправъчния” коефициент, който в случая е по-малък от единица”, може да се окаже, че всеки втори отлита от страната. Някои и безвъзвратно! А останалите тука не работят по специалността си. У нас всичко е въпрос на „връзки”.

Иван Танков

Leave a Reply