История, Новини, Читателски

Защо почти престанаха връзките ни с побратимена Кострома?

Навярно в отговор на този въпрос ще се изтъкнат много причини – отдалеченост, промени в обществото, бедни времена и пр., но аз имам доводи в подкрепа на тези връзки. Едва ли има някой, който да е против мисълта: „Градете мостове, а не преградни стени”. Според мен мостът между Самоков и побратимения руски град бе здраво изграден още преди десетилетия и не бива да бъде подлаган на разрушение.
Похвално е, че Общината създава приятелски връзки с подобни на Самоков и Боровец градове и курорти в други държави – Германия, Франция, Италия, Гърция… Но мисля, че това не трябва да става за сметка на отдавна установените приятелски връзки и сътрудничество с Кострома.
Повод за размислите и въпроса ми е проведеният наскоро, през април, в македонско село фестивал „Великденски средби”. На него община от Република Македония /която смятаме за по-бедна държава от нашата/ бе поканила и фолклорен състав от Русия и то именно от Кострома, за което се писа и във вестника.
Това ми напомни минали, наистина братски взаимоотношения с този град.
Мнозина от средното и по-възрастните поколения си спомнят за пътуванията и лагерите на разменни начала между Самоков и Кострома, при които групи от деца и младежи, спортисти, работници и др. от двата града взаимно си гостуваха. Името Кострома също често се споменаваше. Така бе кръстена главната улица към София, незнайно защо по-късно преименувана. Имаше и ресторант „Кострома”, който също отива в забрава при продължаващите от години ремонтни дейности. Имаше и специален щанд в бившия Универсален магазин с изделия от далечния руски град, с качество и цени, които с нищо не отстъпваха на останалите. Сега в града ни има вече много магазини на големи и по-малки търговски вериги, но „руският щанд” отдавна не съществува.
Сещам се и за днешната „Кутна Хора” в кв. „Възраждане” – как преди време беше ресторант и носеше името на побратимен град в бивша Чехословакия. Доколкото знам, връзките и с този град са отдавна прекъснати /а сигурно биха могли да бъдат запазени/, макар сградата все още да носи същото име.
Нима връзките с побратимените градове са били нещо лошо? Или пък сега изглеждат като нещо старомодно? Ако отговорът е „не”, сигурно има възможност да се намерят начини поне сътрудничеството с Кострома да се поднови. В последните 3-4 години името на побратимения град се споменава само в статии по повод на неговия празник, който също се чества, както при нас – през август. Така поне задочно самоковци стават съпричастни с тържествата на костромчани и някои техни постижения. Хубаво е, че името „Кострома” вече носи улица в новия наш т. нар. ВИП квартал, макар че това още не е придобило достатъчна популярност сред гражданството.
Спомням си, че преди няколко години, след размяна на делегации, бе подписан и договор за сътрудничество между двата града, но дали има нещо изпълнено на практика, не знам. Предполагам обаче, че ако се подеме от Самоков инициативата за засилване на връзките, от руска страна ще отговорят положително. Дори само затова, че в този голям за нашите мащаби град на р. Волга с около 300 хиляди население всичко свързано с България и града ни се пази и то с най-топли чувства – има улица и заведение, носещи името „Самоков”… А от подновеното приятелство със сигурност ползата ще бъде взаимна.

Елена Михайлова

Leave a Reply