Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Защо – с много неизвестни…

Стремя се да бягам от негативните помисли и усещания, но ръцете ми са заключени с белезниците на кривопредставената реалност и мастило, и кръв се бунтуват у мен, когато пиша, а неспокойствието на мисълта се удря в листа и размазано в безсилието си, крещи без глас чрез всяка една буква…
Наистина годините ми не са много и нито съм изгоряла съвсем, нито съм горяла достатъчно в огньовете на културата и изкуството, а съм просто запалена и все още малко страхливо гледам отстрани големите огньове на хората, които вече са доказани имена с доказани качества и таланти. Напоследък обаче с всеки изминал ден започвам да не ги гледам с възхищение и респект, защото не виждам вече в тях идеалите, дори ако щете, идолите и примерите на обществото, а виждам само едни празни хора и се питам защо всички мълчат срещу пагубното погубване на същността на културните, на духовните ни домове!?
Защо допускаме едно читалище например – етикет за култура, да се превърне отвътре в жалко подобие на някое долнопробно място? Защо мълчим пред беззаконието, което самите ние понякога допускаме по необясними причини, а може би заради лични изгоди? Защо репетиции се превръщат в алкохолни скечове и съмнително назовани културни деятели се държат безумно, надменно, нагло? Защо всеки е срещу всеки и наместо да се подкрепяме, си пречим и се плюем? Защо влагаме повече енергия в плетенето на интриги и влошаването на взаимоотношенията помежду ни, отколкото в дадено мероприятие примерно?
Защо всички са безкрайно скромни и същевременно сами се величаят до безобразие? И защо кръчмите са с приоритет пред културните институции? Защо културата и изкуството не могат да привлекат мнозинството? Защо бездействаме пред собствения си упадък?
…И така натам. И така натам. Моите „Защо?” не са едно и две, много са. Наясно съм, че на нито едно от тези „Защо?” няма да се отговори или ако се отвърне, ще е нападка срещу мен. Но аз питам, питам себе си и си отговарям, макар с известна доза несигурност в думите си и доста цензурирано, защото твърдя, че ужасна гледка са културните ни институции отвътре.
Докато сме на принципа „Прецакай другия”, няма да вървим напред. Ще тръгнем напред, ако минем на принципа „Подкрепи другия”, защото творците трябва да сме единни и чисти пред себе си, пред обкръжението си, в делата и душите си, за да сме част от изградените много преди нас духовни домове, които се стремят да възпитават, а не да развращават, да са за пример, да съхраняват ценностите, да задоволяват вътрешните нужди на обществото, които нямат нищо общо с плътските удоволствия и материалните облаги.
Безспорно в града ни има много състави, които заслужават признание. Безспорно има и много хора, които заслужават признание. Не го отричам! Трябва да подкрепяме и да ценим всеки труд на всеки човек… Но понякога се питам как да покажеш уважение, да приветстваш и да признаеш един успех, когато си се убедил колко помия се е изляла зад този успех и в дадени моменти колко недостойно са се държали достойните!?
…Навярно мнозина ще скочат срещу ми, мнозина ще ме оспорят, мнозина ще ме презрат, но предпочитам истината да разреже вените ми, докато пиша, наместо да мълча срещу самопогубването на творците, срещу убийството на културата и покваряването на изкуството! А пък и добре знаем, че истината е много неудобна на безсъвестниците, а хората, които я изразяват – още повече, но тяхното отрицание на фактите, уж с благородна умисъл да докажат, че не е така, според мен би довело единствено до „Гузен негонен бяга”.
Всеки има глава на раменете си, всеки се предполага, че е достатъчно разумно и интелигентно човешко същество, че да прецени какъв да бъде, как и защо, но ако приемем дадена културна институция като математическо уравнение, то хиксовете са доста и всеки хикс е израз на нещо скрито от обществото зад стените на институцията. Обществото не проявява интерес да реши това уравнение. Нещо, за което като се сетя, и в първия момент ме дразни, защото тази незаинтересованост от реалните неща ни вреди, но после си казвам – слава Богу, защото решението със сигурност ще бъде от негативи на квадрат…
Да се запитаме не е ли равносилно мълчанието срещу културните извращения /които умело се представят не в грозния им и реален, а в приемлив за обществото вид/ на съзнателно убийство на стойностите, които изграждат и поддържат едно общество? Защо култура и халтура се римуват (дали някой културен деятел не е първоизточникът на тази рима?) и защо наместо на съхранението, ставаме свидетели на погубването на ценностите, на същностите, на истините точно в тези места, в които те трябва да пребъдат…

Зоя Станкова

Leave a Reply