Живот, Новини, Образование, Статии, коментари, Читателски

Защо учениците са пощръклели?

Вече толкова много се е изписало и изговорило по темата за неграмотността, нелюбознателността и въобще деградацията на днешните тийнейджъри. Това несъмнено е въпрос, който засяга всички ни, защото (колкото и банално и дори досадно да звучи) младите са бъдещето на България. Затова и като че ли, наред с темите за футбола, политиката, казармата и кризата, в българските домове започва все по-често да се обсъжда упадъкът на образователната система и „подивяването” на учениците.
И като всички останали коментатори, но и с предимството да наблюдавам проблема от кухнята – като ученичка, аз също ще опитам да поразсъждавам над сериозните въпроси, по които взимат решения важните особи, с уговорката обаче, че макар и стояща от едната страна на барикадата, ще се стремя да бъда максимално безпристрастна, като не спестявам вината на учениците, но и не умаловажавам отговорността на учителите и училищната институция.
Учениците наистина са се променили и това е резултат от много фактори. Образователната система и мързелът на подрастващите със сигурност са главните причини.
Какво значи, че учениците са пощръклели? Щъркели ли са им изпили мозъците? Или пък на някакви си лели са им щръкнали косите от дивотиите на младежите? Това не става ясно, но е факт, че тази дума е един от етикетите, стоящи здраво залепени за общата репутация на учениците, заедно с неграмотни (или дори затъпели), равнодушни към образованието и разхайтени. Възрастните ни смятат за несериозни, неуправляеми. Да, на моменти прекаляваме, а и много често ни домързява. Със сигурност си позволяваме повече волности, които не говорят добре за възпитанието ни. Свикнали сме да ни определят като бъдещи нехранимайковци, но това не ни харесва. Етикетите ни дразнят. Така всички ни слагат в общ кюп. А смисълът на целия ни бунт (пощръкляване) е в стремежа ни да изпъкнем, да се изявим, макар и да не знаем как. В тази възраст нямаме особено верни възприятия за това, как да се откроим и виждаме черните овци като герои.
Учителите също обичат да си създават мнение за всекиго от нас и да имат индивидуално отношение към всеки. Те често си спечелват негодуванието и неуважението на учениците, когато набедят някого, защото преди това е имал друго провинение, а той е невинен. Разбира се, виновни сме и ние, защото създавайки си един имидж на „разбойници” не можем да очакваме да подхождат към нас с доверие.
Учениците мразят етикетите, но се ползват с тях не по-малко от учителите. Винаги едната учителка е лоша, злобна и прави какво ли не, за да ни прецака, но има и друга, най-добра и любима, която не изисква нищо от нас. Много често не осъзнаваме, че всеки си има свой живот и едва ли основната му цел е да вгорчи нашия, тъй като Земята не се върти около нас.
Успешната комуникация между двете основни съсловия в училище – учителите и учениците е пряко значима за резултата от обучението. А за да се разбираме добре с тях, определено са нужни промени от двете страни. За никоя все още неизпробвана тактика не можем да бъдем сигурни, но вероятно ако учителите по-рядко поставят общи знаменатели, а учениците променят грешното си мислене, че всички са им длъжни и трябва постоянно да ги обгрижват, без да ги товарят с каквито и да било задължения, пререканията в училище и проявите на неуважение към по-висшитте в йерархията значително ще намалеят.
Друг проблем на образованието ни и много удобен за нас, учениците, са неефективните наказания. Още повече, че те почти никъде не се спазват. Дори и на местата, където директорите държат на тях, колкото и стриктно да ги прилагат, те не водят до нищо различно. И, разбира се, ние се възползваме. Защо да съблюдаваме норми и правила, след като последствията не ни застрашават? В по-голямата част от съзнанията на учениците не съществува нещо като съвест. Забележка, привикване на родителите или намаляване на поведениято – няма значение, чудото ще е за по-малко и от три дни. Това са остарели методи, вероятно функциониращи по комунистическо време, когато общественото мнение е било по-значимо за хората, но днес всеки гледа в своята си паничка и не се интересува дали на комшията синът е изключван от училище, или е бил знаменосец. А и вече се приема като нещо нормално и естествено да си наказан поне за отсъствия. В много малко български училища се използва като наказание трудът в полза на училището (много правилна според мен мярка). След като си навредил на дисциплината в училище, по-добре да поправиш това, като извършиш нещо добро за него. Забележката нито ще поправи нещата, нито ще даде възпитателен урок, докато трудът облагородява.
Но дори и да разцъфтят отношенията между учителите и учениците, дори и да бъдат въведени по-ефективни наказания, тийнейджърите ще продължава да ги мързи и винаги ще се опитват да минават между капките, без да полагат усилия, а учителите ще си затварят очите колкото могат, защото така ги устройва повече. Според порочната ни образователна система за всеки ученик училището получава сума. Защо им е тогава на учителите да изключват проблемни ученици, след като губят пари. Ще им потърпят малко наглото поведение, но на края на месеца ще вземат по-голяма заплата.
Учениците пък са толкова наясно с това и така умело се възползват от всички права, които имат или нямат, че в някои училища цари пълна анархия. Но и за двете страни така е удобно и се поддържат взаимно – едните си правят каквото искат безнаказано, а другите си мълчат в името на малко по-нормално материално състояние, водени от максимата: „Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя”. Дали повишаването на заплатите на учителите би решило този проблем, не е съвсем ясно. Те заслужават повече (поне да получават вредни за това, че общуват с какви ли не индивиди с бушуващи хормони), но все пак човекът е устроен така, че никога парите не му стигат и е много вероятно в повечето случаи порочното търпение на учителите да продължи.
Така се получава един недосегаем омагьосан кръг, който вероятно трябва да бъде разрушен с друга магия. Лошото е, че не съществува хубава магия и цялата мистичност около българското образование не вещае добро. Но кой знае, може би някоя вълшебница или вълшебник от някое вълшебно правителство ще развали лошата магия и българските ученици ще си върнат имиджа на възпитани, будни и умни хора.

Станислава Драганова

Leave a Reply