История, Култура, Новини, Шарен свят

За възрастовата разлика между Отец Паисий и ктитора Хаджи Вълчо от Банско, представен като негов брат

Рисуваният Хаджи Вълчо

Най-активната защитница на тезата, че Отец Паисий е родом от с. Банско, разложко /днес град/, е Екатерина Бояджиева от Банско, автор на две полемични статии и книгата „Банско и Атон. Мисията на х. Вълчо, брата на Паисий Хилендарски, пред прага на Българското възраждане” /2002/. Сред цитати от архива на Хилендарския манастир и от предание, публикувано във в. „Мир” в 1912 г., тя иска да докаже, че Паисиевият брат Лаврентий /виж. Послесловието” в „История славянобългарская”/ и Лаврентий, брат на х. Вълчо според запис в хиландарската кондика, са едно и също лице. При което тя не обръща внимание на критичната статия „Към въпроса за родното място на Паисий” от специалисти по стара българска литература Боньо Ангелов в сп. „Литературна мисъл”, в която се изтъкна, че прекалено чистите таксидиотски пътувания, и то в разни посоки и през малки интервали, записани в кондиката, като извършени от някой Лаврентий, едва ли се отнасят до едно и също лице. Неговото заключение е , че вероятно е имало двама Лаврентиевци – брат на Паисий /игумен/ и брат на х. Вълчо. Подобно съвпадение е било напълно възможно, ако вземем под внимание сведението, че през 1720 г. в Хилендар е имало двеста българи в 1822 г. -400. Виж статията на акад. Ив Радев /в интернет „За тези, които прочетат”/
Внимателното вглеждане в различните начини, по които авторката третира въпроса за възрастта на х. Вълчо, от която в последна сметка зависи възможността той да бъде рожден брат на Паисий, показва едно крайно субективно – произволно и противоречиво – тълкуване. От една страна, описвайки ктиторския му портрет в параклиса „Св. Иван Рилски” в Хилендар, тя одобрява мнението на повечето изкуствоведи, че той „е изработен на живо” и че „живописецът” го е обрисувал напълно достоверно, това е реалистичен портрет” /банско и Атон, с. 122/ Същевременно тя изказва неодобрение относно тълкуването на възрастта на портретувания като напреднала /Бож. Райков в „Животът на Паисий”, известния на НБ, т. 18/: „Изобразеният ктитор изглежда в напреднала възраст, въпреки че в 1757 г. той би трябвало да е съм 50-годишен” /с. 120/. Защото според Е. Бояджиева той е роден в 1710 г. – една произволна дата, основана на допускане с резерви /с. 84/ – за които после тя забравя – че баща му Бильо Баанов е роден около 1680 г. Не се привежда и доказателството, че Вълчо е роден след Лаврентий, който е роден около 1702 г. според Паисий. И така, според Е. Б. На портрета е 47 годишен мъж – но „малко прегърбен, очите ми са слабо хлътнали, но са запазили своя блясък… енергичен човек, макар и вече възрастен” /М. Ковачев, цит по Иван Ненов, „Истината за родното място на Паисий Хилендарски”, трябва да прибавим: „с хлътнали страни и удължил се /по старчески/ нос, с белоснежна коса и дори наполовина побелели вежди /а веждите белеят последни!/. Колкото до енергичния поглед на изразителните очи /с. 120/, важно е, че според изкуствоведа Ат. Божков, специалист по старобългарска иконопис, „Образът на Х. Вълчо не се отделя от общия стил на целия ансамбъл” в параклиса /цитирано по Е. Бояджиева, с. 117/. А е всеизвестно, че в иконописния стил очите на светеца се изписват уголемени, със силен поглед, защото в тях е съсредоточена духовната му енергия – те са органът на психологическото ми въздействие върху богомолеца. За влиянието на иконописеца тук говори и схематичния рисунък на лявата ръка с неозначени стави и пр.За противоречията на авторското мнение нека кажем, ме в 1764 г. х. Вълчо дарил средства за строеж на цяла църква в двора на Зографския манастир, и тогава той „наближавал шейсетте”. Но това значи, че седем години по-рано той не е била на 47, а поне на 51 години. А вече наистина смехотворен е опитът ди ни се внуши по-ранна възраст на дарителя с обобщението, че когато се отдал на „грандиозна благотворителна дейност в Хилендар и Зограф, х. Вълчо „бил на попрището жизнено и в средата” /с. 140/!
В същата 1757 г. Паисий е бил на 35 години най-много смята се, че посочената от него в Послесловието възраст от 40 г. е закръглена. В общоприетата от геронтолозите класификация на човешките възрастови групи /виж. Ст. Визев, стареене, старост, дълголетие, 1985/ като „напреднала” се окачествява възрастта между 60 и 75 години. Поради доста различаващите се преценки на анкетираните от нас лица /например д-р Ив. Рангелов „даде” на х. Вълчо 80 години, фотографът Младен Катранджиев 70, други „над 60”, трето още по-малко/ тук вземаме средната „напреднала възраст” от 67-68 г. Хаджи Вълчо се оказва по-стар от Паисий с 33 години. Ако приемем, че майката е омъжена п.на 17 г. и е родила Вълчо на 18, след 33 години тя е била на 51 г.А сега да надникнем в един съвременен гинекологичен справочник. Според статистическите данни за Европа, „средната възраст на менопаузата е 51 години”, при което намаляването на плодовитостта е постепенно, при жените от „южноевропейската раса” обаче е установен „късен пубертет и ранна менопауза”/виж. Женското няло, под ред на М. Дойл, с. 206-207/ Ако имаме предвид, че се отнася за българска селянка от началото на 18 век, когато днешната акселерация не е била силен фактор, с голяма степен на вероятност може и да твърдим, че в южноевропейска България възрастта над 50 години е била неправдоподобна детеродна възраст. Би било добре да се потърси мнението и на антрополог, специалист по морфология /който разбира донякъде и от иконопис!/.

Мария Деянова

Leave a Reply