Новини, Читателски

За въстанието, Съединението и… протестите

На 9 септември и тази година, както доста години вече, се наслушахме на какви ли не упражнения за оценки на онова противоречиво време. И то преди всичко от млади журналисти, политици, които не са живели тогава, но поради модните тенденции всъщност все повтарят, за да не бъдат различни, това, което са чували вече много пъти.
Не се заблуждавам, че скоро може съвсем обективно да се анализира този, от няколко десетилетия, отминал безвъзвратно, период. А и едва ли ще доживеем това време.
Но не е в това проблемът.
Окарикатуряващите доживяват деня, когато и тях ги окарикатуряват. Меко казано…
Вече повече от два месеца в София и в другите големи градове на България хиляди хора – предимно млади, интелигентни, протестират срещу първия в правителството и главния сред прокурорите. И имат своите сериозни основания.
Но кой ги чува? Правителството не им обръща сериозно внимание. А и медиите играят някаква странична роля. Хора от цялата страна идват на протести в „триъгълника“ на властта с непоклатимото искане за оставка. Може би сред тях има и самоковци, не съм много сигурен. Дано греша. Ние, самоковци, сме доста по-особени по отношение на политическите проблеми.
От многото изказвания на протестиращите в столицата някои ми направиха особено впечатление, което не бих забравил никога.
Например по повод на изказването на премиера, че протестиращите са много малко, а другите хора са много повече, млад интелигентен човек сподели: „И организаторите и въстаниците в Априлското въстание не са били много, а другите, мирно живуркащите си с потисниците, са били много повече. Дори Ботев с двестате си четници не е успял да предизвика увеличение на четата си с „другите“. Да не говорим, че е имало и не малко предатели. Но заради тези малко луди глави България се е освободила. А заради другите още да сме под скиптъра на султана…“
Впечатлен съм от изключителното сравнение с историческите събития отпреди век и половина!
По повод на Съединението пък една млада дама каза това, което никога не бях чел и дори чувал, само съм се досещал.
„Не си въобразявайте, каза тя, че целият български народ е подкрепил този наистина изключителен акт. Малко са били организаторите, но все изключителни българи, малко са били и другите участници. Повечето са били противниците. Защото вече са заживели с установеното статукво без проблеми.“
И то по-добре в Пловдивско, отколкото в Софийско. Да не говорим, че Пловдив тогава е бил доста по-голям, а и много по-добре уреден от София, която още напомняла Ориента… Но първите са успели. В името на бъдещето на България. Съединявайки двете части на своята територия, България заема по-сериозно място на европейската карта. А третата част – за съжаление, останала завинаги извън общото ни развитие.
Та, както го е казал Поетът: „Лудите, лудите ще променят света!“
Но винаги срещу „лудите“ се възправят „нормалните“, „здравомислещите“. Които не желаят да развалят рахатлъка си.
Нормално или не, в една демократична страна може да има и протестиращи срещу протестиращите. Защото не малко вече са се уредили с добри места в обществото, с добро положение – защо да ги губят. Освен това хората не винаги са готови за промяна. Казах „в една демократична страна“, за каквато уж се смятаме. Според нашите представи, които са повече романтични и морални. А такава идеална демокрация май никъде и никога не е имало, няма и да има.
Всичко е въпрос на обществена толерантност.
А това за Съединението – да не говорим. Толкова разделени май никога не сме били. Защото забогателите няма как да се съединят с обеднелите. И обратно. Социалната ножица е широко отворена. Нетърпимостта не много тихо клокочи в душите на хората.
А другите искат мир, но мир по римски. Т. е., когато някои региони се разбунтуват, императорите пращат легионите и настъпва… мир. По римски. И при нашите протести властта май иска да приложи този похват чрез платените си провокатори, които да предизвикат легионите. Но все пак времената са други…
Никой няма да се откаже доброволно от благоденствието си и да го даде на други. Исторически закон! Другото го знаем – всичко е политика. И интереси! В което няма нищо лошо. Зависи кой от коя страна е в конфликта на интереси. И кой има моралното право?!

Христо Христов

Leave a Reply