Култура, Новини, Статии, коментари

За грешките и хората

Размисли

Още една година си отиде – година, която няма как да бъде върната. Някога замисляли ли сте се колко бедни сме всъщност, щом като не можем да върнем времето?!…
Както и да е, няма да започваме Новата година негативно, нали? Добре де, но в края на миналата всеки един от нас си е направил равносметка – какво е постигнал, какво е направил, къде е сбъркал… какви грешки е допуснал.
Именно за грешките бих искала да споделя нещичко.
2012-а не беше лека година. За първи път в живота си загубих близък човек и все още ми се струва нереално, че го няма. Въпреки че с доста неща се справих, с още толкова нямах късмет. Взех няколко правилни решения, но преди това сама си опарих ръцете. Може би така трябваше да стане – не съм по-умна от народната мъдрост, а тя отдавна е установила: Всяко зло за добро.
Ето защо на прага на новите 12 месеца ми се иска да споделя нещичко. Ако искате да приемете съвет от едно 21-годишно момиче, той би бил следният:
Ще ви кажа клишираната истина – грешките са част от нашия живот. От тях наистина можем единствено да се поучим, ако сме достатъчно умни и силни да приемем, че не сме идеални. Грешките са онези светофари, където трябва да спреш за миг и да се замислиш. Дали преминаваш на червено; или пък е светнало жълто, което да те предупреди?
Дори и да имаше живот без грешки, то той не би бил интересен. Ние сме част от един кръг, където, разбира се, имаме моменти, когато сме горе, и моменти, когато сме долу. Няма нищо по-естествено от това.
Лошото е, че когато допуснем грешка, не спираме да се обвиняваме. Затваряме се в себе си и предизвикваме съдбата да ни стоварва все повече неприятности на главите. Подценяваме се, самобичуваме се. Забравяме да се обичаме такива, каквито сме – с нашите плюсове и с нашите минуси.
А за да успеем в каквото и да е начинание, преди всичко трябва да се приемем. Това не значи, че трябва да спрем да се развиваме, напротив. Но именно грешките ще ни покажат правилната посока, в която трябва да поемем.
Да признаеш пред себе си собствената си грешка всъщност е най-голямата победа, която можеш да постигнеш. И най-добрият подарък, който можеш да си направиш.
Трудно е, но пък за сметка на това изключително ценно.
Тик-так. Часовникът не спира, а времето лети. И докато хвърляме поглед назад, само и единствено, за да се обвиняваме за допуснатите грешки, времето ще продължи да ни се изплъзва, а ние да седим на едно и също място.
Много по-полезно би било да се вгледаме в себе си, да си простим малките глупости и грешки, но и да не ги оставяме на пътя, без да сме си взели поука.
Ето защо искам да ви пожелая, приятели, през новата година малко повече вяра в себе си и в собствените сили. Повече самоуважение. И повече прошка към самите себе си.
Не забравяйте, че грешките в живота всъщност могат да са начало на нещо хубаво. Зависи от гледната точка.

Виктория Георгиева

Leave a Reply