Култура, Новини

За дружеството на краеведите и моите самоковски приятели

Преди десетилетие – на 11 септември 2007 г., се състоя учредителното събрание на дружеството на краеведите в Самоков. Учредители бяха Георги Захов, Хрим Христовски, Александър Бонев, Людмила Лазарова, Веселин Радичев, Юлия Дашина, Евгения Попова, Мария Йончева, Георги Михайлов, Петър Алексиев и др. По-късно в дружеството се включиха и Албена Ихтиманска, Мирослава Мирчева, Надка Вардарова, Тодор Попов и др.
За мен е щастие, че 6 години живях с тези прекрасни труженици от Самоковския край. Където и да отида сега из страната, казвам: „Това не е като в Самоков” или „Защо в Самоков може, а при вас не може!?”
„Хорото водеше” председателят на дружеството Георги Захов, носител на званието „Заслужил краевед” на Съюза на краеведите в България и носител на златния почетен знак на Община Самоков, автор на много книги за историята на града и района. Активна дейност развиваше и научната работничка Мария Йончева.
Искам да изразя възхищението си от книгите на поета-краевед Иван Ненов за Отец Паисий и от публикациите във в. „Приятел” на научната работничка Мария Деянова.
От няколко години живея отново в родното ми село Владимирово, но съм благодарен на прятелите ми от Самоков Людмила Лазарова и Николай Котев. Със съдействието на „Приятел” издадох през 2007 г. първата си книга за историята на родното ми село. В Самоков подготвих и втората си подобна книга, която издадох през 2009 г. във Велико Търново.
В самоковското село Рельово, където живеех, подготвих и книгата „Сам сред свои и повече за историята на с. Владимирово”, прераснала в „История на с. Владимирово” /част ІІ/, издадена през 2012 г. Там подготвих и книгите „Истината и играта” и „Говорът на с. Владимирово”, издадени във Враца през 2013 и 2014 г.
Незаменими приятели от Рельово ми бяха бай Ганчо Кичев и съпругата му кака Виктория, Станко и Мария Кичеви, синът им Венци и снахата Катето, Латинка и Вальо, Любо Вардаров и др. Незабравими спомени имам и от излетите ми в Рила, Плана и околностите на Самоков. Помагаше ми за много неща д-р Спаска Еленкова. Признателен съм и за грижите, които полагаха за мен личният ми лекар д-р Василев и баща му – фелдшерът Станко.
Съжалявам за рано преселилите се в отвъдното мои приятели – бай Ганчо от Рельово, Стойко и Невена Трифонови, Мария Йончева, Илко на Катето Матова.
Мои самоковски приятели, благодаря ви за уважението към мен, за книгите и вестниците, които ми изпращате, за поздравленията по случай рождени и имени дни. Обичам ви, защото сте влезли завинаги в сърцето ми със своите добрини!

Петър Алексиев
с. Владимирово, област Монтана

Leave a Reply