История, Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

За Иван Ненов и книгата му “Самоковският препис на “История славянобългарска”

Летят дните и годините. И когато има дела достойни, ние, потомците, ги почитаме с уважение.
През 2011 г. се навършиха 240 години от написването на втория препис на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски в Самоков от поп Алексей Велкович Попович /поп Алексо/.
А през тази година се навършват 250 години от завършването на оригинала на историята на Отец Паисий.
По случай кръглата годишнина на самоковския препис краеведът Иван Ненов издаде през миналата година книгата „Самоковският препис на „История славянобългарска”.
С Ненов се познавам отскоро, но от няколко години чета с удоволствие в общинската библиотека „Паисий Хилендарски” неговите творби, помествани в различни издания.
Той е роден в самоковското село Доспей. След завършване на висшето си образование става учител по български език и литература в Самоков. Един от основателите е на дружеството на краеведите в нашия град. Познавам го като изключително трудолюбив, упорит и последователен в работата си като краевед и творец – литератор. Както пише рецензентът на книгата му доц. д-р Ивайло Христов, работата на Ненов е „вдъхновен многогодишен труд, бележещ нова страница в изследването на личността и делото на Паисий Хилендарски”.
Отец Паисий е всепризната личност, признат е и за светец от Българската православна църква. В онова мрачно и опасно време на многовековното робство на един трудолюбив и с градивни помисли народ, който е подложен на геноцид от османските поробители /крепящи едно несправедливо статукво в Европа/, Паисий слага здравите основи на Българското възраждане. Просветата, православната вяра и национално-освободителната борба създават условията за освобождението на многострадалния народ, живеещ в тия исконни български земи. С много жертви на българи, руси и хора от други народи от обширната Руска империя, както и на румънци и воини от други националности, с Руско-турската война от 1877-1878 г. е възстановена държавата България на картата на Европа.
От създаването на Третата българска държава досега не спира борбата на българите за независимост, справедливост и просперитет. Тази борба има своите върхове и падове. Тези, които работят за възхода на народа ни, водят всекидневна тежка битка с враговете на единството и силата на България. Старата политика под мотото „Разделяй и владей!” търси различията между хората, слага клин в междучовешките отношения и постоянно руши всичко, което се гради трудно, с много усилия и кървава пот. И тази битка продължава.
Паисий ни е нужен всеки ден и сега. И макар че ни е оставил само своята „История славянобългарска” и тя е „поовехтяла” от изминалите два и половина века, неговото слово е актуално и днес. Иван Ненов с този негов най-нов засега труд ни припомня за великия юбилей, който трябва да се отбележи тържествено от целия народ. Като деен мислител и родолюбец Ненов за пореден път чисти името на Паисий от нечистоплътните опити той да бъде използван за дребни търгашески и политически боричкания. При това е изчерпателен в своите доводи. Той е точен и в своя извод, че причината за родената след 1912 г. измислица, че родното място на Паисий е Банско, е само политическа. И че не съмнителният авторитет на замесения с криминална дейност в Атон Михаил Ковачев е накарал именития български учен проф. Йордан Иванов да смени повратно своето мнение за самоковския произход на Паисий и без никакви доводи да разпореди окончателно да спрат споровете за това и да се смята, че великият хилендарец е от Банско.
На последното пригласят послушните рупори. Независимо от похвалното слово за Паисий, много грубо звучат и нескопосаните думи на един от съставителите на изданието на „История славянобългарска” от 1998 г. доц. д-р Кирил Топалов. Без никаква аргументация на с. 306 той започва с израза: „Родът на Паисий е от Банско – един от бързо развиващите се по онова време български стопански центрове…”.
Към многото авторитетни свидетелства, показани от Иван Ненов, и изследването на многоуважаваната от мен д-р Мария Деянова от Самоков, мога скромно да добавя едно мое виждане. За нас, родените в България, съгласно българския език, като се каже „братя сме по майка и баща”, това означава, че между всички деца в семейството – и заварени, доведени, природени, само едни са с едни и същи баща и майка. Когато се каже „братя сме по майка”, се подчертава, че имаме различни бащи. А Паисий пише в историята си: „Ние с Лаврентий сме братя по майка”. Това, че брат му по майка, игуменът на Хилендарския манастир Лаврентий, дарява в края на своя живот бащината си къща в Банско на манастира, няма връзка с Паисий, за да се правят изводи за неговото рождено място. От старите поколения на Зографите се знае, че Паисий е брат на Ена, съпругата на Димитър Николов от с. Доспей, баща на живописеца Христо Димитров Зографски, бащата на Захари Зограф.
Вярно е, че в своята книга Ненов болезнено воюва в най-различни аспекти за това, че всичко Паисиево е самоковско и доспейско. Ненов е родом от Доспей и поведението му е повече от нормално. Истината е, че много години ни делят от времето на Паисий и то е заличило доста негови следи. Истина обаче е и това, че Паисий и неговите съвременници имат разбирането, че словото, което пишат „с грешните си човешки ръце”, идва от Бога и си е негово, а те са само пратениците му на земята. И те крият своята личност зад монашеското име, като смятат, че са само скромни, едва ли не незначителни човешки същества, а основното е поучителното слово. Но в това, което пишат, дори без да искат, те изпускат информация за своя роден дом и роден край. Така става и с Паисий. Иван Ненов ни го показва безспорно.
Ние, читателите на книгата на Ненов „Самоковският препис на „История славянобългарска” само можем да му благодарим за упорития труд, положен от него, който ни напомня за бележитата 250-годишнина от създаването на „Историята…”.
Благодаря на Ненов за удоволствието да общувам с неговото прекрасно аргументирано слово.

Петър АЛЕКСИЕВ

Leave a Reply