За „Изумрудена памет“ на Зинаида Хаджимитова

Нова книга

„Изумрудена памет“, излязла преди дни, е новата, шеста поред книга на Зинаида Хаджимитова. Тя е вече познат автор със сборниците си с разкази „Приказки за живота“, „С цвят на розово мартини“, „Вятър за глухарчета“ и „С боси нозе“, както и с романа си „Дъщерите на огъня“.
Редактор на новия роман е Калин М. Ненов, а картината на корицата и художественото оформление на самата корица са дело на д-р Иван Стефанов и на Виолета Хаджимитова. Авторката още в началото е изразила поименна благодарност и на всички други хора, помогнали й книгата да види бял свят.
Два отзива за „Изумрудена памет“ поместваме по-долу.

х х х

В новия си роман Зинаида Хаджимитова дръзко навлиза в дълбокото на литературата.
Това са сънища между Земята и Небето, в които има много неща: И кражба на икона, която отнема живота на обикновени момчета, станали вече мъже. И много тънки психологически зарисовки на героите. И сочен хумор, напомнящ някои от най-добрите ѝ разкази. И, разбира се, езотерика с впечатляваща информация даже за познавачи.
Цялото това многообразие пламти като фойерверк, за да ни подскаже, че живеем в една не само много сложна, но и опасна Вселена.
А за мен нейното изключително постижение е в словото, особено в диалога – изчистен максимално от словесни украшения, стремителен и увличащ, звънтящ като удар със шпага в ръката на опитен фехтовач.
С две думи: страхотен подарък за всеки, който търси нестандартното в изкуството.
Любомир Малинов,
театрален режисьор и литератор

х х х

Преди около три години Зина ми изпрати суровия текст на този роман, а вчера прочетох окончателния вариант. Някой може да каже, че три години са много време, но обикновено хората не разбират колко труд е необходим, за да се превърне една идея в текст, да се изчистят детайлите и образите на героите, да се намери точното място на всяка дума, за да се превърне един текст в книга, достойна за среща с читателите.
Трудно е и не винаги се получава, но Зина за пореден път е успяла. Успяла е да разкаже една вълнуваща история, едно пътешествие насън и наяве, през пространството и времето, едновременно нереално, но и истинско, и вълнуващо…
Аз не съм почитател на езотеричното и духовните практики, но във всеки мислещ човек има съмнения и търсения. Всеки от нас е правил опити да премине границата между субективното възприемане на света и това, което е зад нея – непознато, скрито, тайнствено… Всеки, дали насън или в мечтите си, е пътувал през Пространството и Времето, достигайки до места и времена, за които мислим, че са фантастични и нереални. Ами ако са истински? Само си представете…
Не знам за Вас, но за мен винаги по-важен и интересен е бил Пътят към Мястото или Целта, а не крайната точка. Пътят е Познание, Живот, Развитие, Съзидание…
Сигурен съм, че когато прелисти и последната страница на книгата, всеки ще е открил нещо ново и непознато за света и себе си. Ще е открил, че Краят на всяко пътуване е само Начало на следващото…
Искам да пожелая на всички читатели приятно пътуване с „Изумрудената памет“! Сигурен съм, че ще е такова!

Владимир Кабрански

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*