Култура, Новини, Статии, коментари

За Коледа и чудесата

За празниците около Коледа и Нова година и за самата Коледа се говори най-много, най-дълго хората се приготвят, най-нетърпеливо всички ги очакват. Месец по-рано започват промоции, игри, разпродажби по случай светлия християнски празник, а една-две седмици преди заветната дата почти всичко вече е готово – гирлянди, символични ботуши, играчки, празнични венци запалват искрата на чувството, което бенгалският огън носи. Светлина, надежда, пожелания… щастливи погледи и сме на крачка от… Новото.
На всеки му се ще да вярва, че то… ще дойде. Не че не ни е ясно – всеки сезон си има име… и макар че се редува с другите, той пак идва и ние го познаваме. Не е нещо, което не сме видели. Така и т. нар. Нова година е просто един кръговрат, в който животът от край време ни върти. И ние си го знаем. Но пак не ни се вярва, че е така. Не съвсем.
Защото сме чели, чули или разбрали, че по Коледа се случват чудеса.
А какво биха означавали те за всеки човек – нещо невъзможно, нереално, различно, ново; сбъдват се мечти, копнежи; получават се подаръци; има изненади; достига се и се разпознава щастието!…
И кой прави всичко това? Кой надписва картички и късмети за питката, кой отправя най-хубавите пожелания, кой купува или изработва подаръци, кой украсява елхи, кой раздава усмивки…?
Ние, хората! Разбира се! Ние сами си носим щастието, разтваряйки сърцата си. Тъй много се заразяваме от усмивките на другите, че това щастие после пак се връща при нас. Е, не е нещо ново, но пък е толкова хубаво…!
Всъщност наистина ли искаме нещо ново, когато толкова копнеем за старото време?!
Замисляйки се, оценяваме какво ни е липсвало – общуването! То може да ни накара да се почувстваме толкова близки!
Гостоприемството е, което ни сплотява. И разходките, защото ни карат да забравим за времето.
И децата, които ни дават усещането за безгрижие и любов. Не случайно всеки казва, че детските години са най–щастливите. Колкото си по–малък, толкова по–малко си живял. А колкото по–малко си живял, толкова и по-малко си видял. Затова са тъй ценни първите трепети на нещото, което е ново за теб. Силни, неповторими, очарователни!…
След време човек свиква и гледа с по–друго око на доброто и лошото, които се редуват. Когато се родят деца обаче, родителите изживяват наново тези моменти. И могат да бъдат хем деца, хем възрастни. Превръщат се по–късно в баби и дядовци и докато играят с внуците, пак се докосват до пречистващата сила на детската душа…
Празниците за мен пък са най–вече в самата подготовка. Тогава не сме предубедени и не очакваме нещо от някого, но вътрешно се подготвяме за изживяването, представяйки си какво ще бъде. Украсите, усмихнатите лица, непринудеността на разговорите, подготовката чрез търсене на рецепти, места, подаръци, изненади, украшения и какво ли не още са все неща, които носят приятно предпразнично настроение и вълнение, а самите дни – те минават като миг! Един е Бъдни вечер, два дни – Коледа, една вечер – Нова година… Магията им е в тяхната подготовка. И ние сме тези, които разполагаме с вълшебната пръчица и дирижираме кога, къде и какво да стане.
И ако вярваме… ще я ползваме тази вълшебна пръчица още в началото на Новата година.
Отново!

Яна Василева

Leave a Reply