Култура, Новини, Статии, коментари, Туризъм

За мостовете, майсторите и душевността

Снимка: архив

В неделя най-после дъждът спря, слънцето се показа и хората, които обичат природата, плъзнаха из Ридо и Лаго.
Заради лошото време напоследък не бях излизал по любимата пътека може би месец. Вървейки, мислено си представях маршрута и очаквах, че като стигна до познатия ръкав на Искъра, ще трябва да поема обратния път заради пролетното пълноводие. Каква бе обаче изненадата ми, когато на невралгичното място видях да се кипри ново, добре направено дървено мостче.
Обнадежден, продължих нататък, като си казах, че ще имам още пет минути ходене в тази посока, тъй като следващият поток е още по-пълноводен. Изненадата ми бе обаче двойно по-голяма, когато пред очите ми се разкри хубаво дървено мостче и на това място. Ново, спретнато, сякаш канещо те да минеш непременно по него.
Минах, разбира се. Така безпроблемно стигнах въжения мост при Чакъровите поляни. Време вече беше наистина за връщане…
По обратния път си мислех как, ако ги нямаше тези мостчета, хората трябваше да се опитват да скачат от камък на камък с риск да цопнат в потока, дори да се наранят. Или да се събуят и да нагазят в студената вода. Или пък просто да направят “кръгом”.
Мислех за тези мостчета и за майсторската им направа. И за това каква душевност трябва да има човек, та напук на криза, безработица, недоимък, безпътица, престъпност, незаконна сеч и какво ли не още, да се залови да гради… мостове в гората.
Това не са просто съоръжения за преминаване от единия бряг на другия. Мостът е една усмивка, една добра дума, едно рамо в планината. Не си сам; има други хора, които мислят за теб…

Тодор Попов

Leave a Reply