Новини, Образование, Шарен свят

За науката, футбола и достойнството

Становище

Решението на ръководството на Пловдивския университет да удостои Христо Стоичков със званието “Доктор хонорис кауза” и последвалият протест и оставка на преподавателя във ВУЗ-а доц. Цветозар Томов просто ме принудиха да напиша редовете по-долу.
В интерес на истината лично мен ме озадачи и възмути не само и не толкова самият случай с присъждането на титлата, колкото последвалото обяснение от ректора на университета, че, видите ли, доц. Томов постъпил така, защото искал да си направи… пиар; реклама, демек.
По-нелепо и не на място обвинение, и то от човек от академичната общност, не мога да си представя.
Познавам добре не само учения, но и човека Цветозар Томов от години и дори от десетилетия. През 70-те заедно следвахме журналистика в Софийския университет. Бяхме в един курс и то в една група. Цветозар беше отличник, но не за това ми е думата. По онова време – средното и по-старите поколения знаят – беше практика учениците и студентите да ходят на бригада, обикновено в помощ на селското стопанство. Горе-долу половината от нас намираха някакъв повод да изкръшкат. Цветозар, или както го наричахме в приятелския кръг – Фльори, бе един от колегите, които винаги участваха в тези безвъзмездни трудови акции.
И сега ми е пред очите случай от онова време. Един ден по време на поредната студентска бригада от полето ни изпратиха на гара близо до Лом да товарим цимент във вагони. Цветозар беше висок, но иначе слабичък младеж и въпреки желанието му трудно можеше да бъде първенец в тази тежка физическа работа. Чувалите тогава бяха по 50 кг /не като сегашните – двойно по-леки/, а трябваше да ги разтоварваме от един голям камион, да ги пренасяме и да ги качваме и подреждаме във вагона. Определена беше и норма /такова беше времето!/ – всеки трябваше да пренесе по сто чувала. Започнахме отначало със свежи сили, но, естествено, по-късно ентусиазмът ни поспадна. Все пак по-яките момчета успяха по някое време да си изпълнят нормата. Цветозар не беше сред тях. Намираше обаче сили да продължи да носи тежките чували и упорито и чистосърдечно да ги брои. Когато му предложиха помощ, той категорично отказа. И сега ми е пред очите – залиташе уморен сред циментовия прах, но добросъвестно отбелязваше на глас поредния номер на чувала: “деветдесет и седми, деветдесет и осми, деветдесет и девети…” И така – до заветните сто!
Едва след това, останал без сили, приседна скромно на перона…
Хора, къде отиваме!? Такъв човек не може да те предаде. В него си по-сигурен, дето се казва, отколкото в самия себе си.
По-късно Томов взе докторат по социология и започна все по-категорично да се изявява в тази деликатна сфера – като специалист, учен и преподавател. И като безпристрастен анализатор на обществените явления в днешното особено, необичайно сложно време. Подчертавам “безпристрастен”, защото това е самата истина.
Доколкото го познавам, е човек с дясно мислене, но както е казал древният философ, най-мило му е нe това мислене, а истината. Това проличава и в проучванията на общественото мнение на създадената от него социологическа агенция “Скала”. Имах удоволствието преди време да участвам в нейни екипи, да присъствам на срещите на Томов с участниците в тях и да видя с какъв професионализъм, последователност и педантична прецизност доц. Томов поставяше задачите и отговаряше достъпно и с уважение и на най-наивните въпроси на някои от участниците. Стремежът му беше възможно най-точно, достоверно и обективно да се извърши поредното проучване на общественото мнение в страната.
И който е следил обществения живот, публикациите във вестниците, изявите по телевизията, не е могъл да не забележи, че в тях доц. Томов никога не се е съобразявал с това кой е на власт – нито преди, нито сега, а е робувал само на истината.
Ето, това е ученият и човекът Томов. Затова е абсурдно, когато вместо да получи справедливо отношение и добра дума, да бъде обвиняван.
Да, Стоичков е футболист от световна величина, носител на “Златната топка”, голмайстор на световно първенство, лидер на оня дрийм тим, който възхити футболната планета през онова наистина незабравимо американско лято преди 17 вече години. Както междувременно се разбра, има и заслуги за отпускането на средства за построяване на академична спортна база в Пловдив. Но означава ли това, че трябва непременно да му се присъжда научна титла, макар и не от рода на професорска?
В някакъв смисъл това е обидно, мисля, и за самия него. Знайно е, че има други начини и средства да благодариш на човек, който ти е помогнал.
Случаят прилича на оня невероятен казус наскоро, когато художници предложиха министър-председателят да бъде избран за почетен член на техния съюз. А бе, момчета, такова нещо май и по времето на Вълко Червенков не е ставало! Че нали после и последните зевзеци ще се подиграват на един от първите хора в държавата. Както сега на Камата…
Голям наш писател беше казал, че човек за едното красно име живее.
С постъпката си доц. Цветозар Томов даде урок по достойнство на обществото във време, когато като че ли опростачването, високомерието, арогантността и интересчийството вземат връх и заплашват да се превърнат в норма на човешкото общуване и поведение. Поне у нас.

Тодор Попов

Leave a Reply